За да не си създава в това отношение пречки за своето развитие, ученикът трябва да си даде сметка, че почти всичко от така наречените от нас „душевни“ преживявания трябва в крайна сметка да бъде отнесено към животинската душа, обща за нас и за всички останали животни, макар у нас — под влиянието на присъщата единствено на човека и произлязла от нетленни сили на Божеството душа — тя да придобива по-богати рецептивни и изразни възмож-
ности по време на земния ни живот.
От животинската „душа“ и само от нея води началото си всяко честолюбие, всяка маниакална склонност към съперничество и всяка завист, които могат да се окажат изключително опасни и съдбоносни за ученика, устремен към развитието на духовното начало в себе си!--
Няма никакво съмнение, че ученикът трябва да се стреми да подчини, доколкото е възможно, тленната животинска „душа“ на вечните душевни сили, присъщи му като на богосътво-рен душевен „Човек“.
. Затова всички пориви на животинската душа, които са в хармония с търсеното обединяване на вечните душевни сили в индивидуалната форма на изживяване — в „Аз“-а, — трябва да бъдат пазени, култивирани и използвани по време на този ограничен срок на съществуване на човека в земноживотинско тяло, за да се стигне по-лесно до вътрешно преживяното единение на вечната душа.
И напротив, всички пориви на животинската
душа, насочени против обединението на вечните душевни сили в индивидуалната „Аз“-фор-ма или против развитието на субстанциалния, вечен човешки духовен организъм, трябва постепенно да стихват и отзвучават, — и макар за този процес, както впрочем за всяка коренна промяна, да е нужно немалко време, необходимо е още от самото начало да се противопоставим на всичко, което ни пречи.
Амбицията да бъде изпреварен устременият към същата духовна цел ученик или пък завистта заради постигнатата вече от него степен на духовно развитие са прояви единствено на животинската душа и могат с пълно основание да бъдат оприличени на боричкането между животните за храна и на добре познатата завист заради докопаното „тлъсто парче“.
Но търсещият е длъжен не само да овладее тези низши импулси на животинската душа, но и да събуди точно противоположни усещания в своята вечна душа.
Нека той не се успокоява, докато не започне да изпитва само щастие и радост, когато установи, че „съученикът“ му е отишъл далеч по-напред от него в своето духовно развитие!
За него не бива да има нищо по-естествено от това да помага по всеки възможен начин на изоставащите зад него!
така постъпват и онези, които са известни като „Майстори“ на изкуството да се живее в трите свята (— света на разума, света на душевните сили и света на субстанциалния вечен Дух! —).
Те виждат как някои от техните „братя“ са се издигнали до почти непостижими висоти, до-като други пребивават все още в низини, които те самите или отдавна са надраснали, или изобщо не познават от собствен опит.
Ако за мен или за някого от моите братя би било изобщо възможно да не се изпълним с гореща радост, когато съзрем извисилия се далеч над нас събрат, или да не се притечем с плам в сърцето на помощ на бродещия все още из дълбините, — ние на часа бихме престанали да бъдем такива, каквито сме, и нашето сияние в
Прасветлината би било занапред невъзможно. —
Друг импулс на животинската душа, който духовният ученик трябва от самото начало да се научи да преодолява, е злонамерената склонност не само да открива грешките и недостатъците на своя спътник, но и да ги изк тъква при всяка възможност пред трети лица.
Този импулс е не по-малко съдбоносна пречка за истинското духовно развитие и докато не бъде окончателно изкоренен, всяко въображаемо „напредване“ по пътя си остава празна са-мозаблуда...
Ученикът, очакващ напътствие и помощ от вечния, субстанциален Дух, не бива по никой начин съзнателно да търси грешките и недостатъците на своя спътник, а ако узнае все пак за тях по силата на негов
дълг е просто да ги пренебрегне'.
А става ли въпрос за неща, които биха могли сериозно да навредят на самия провинил се или на трети лица и поради това не бива да бъдат пренебрегвани, нека непреднамерено открилият тези грешки ги сподели само с хора, за които е напълно сигурен, че ще се ръководят единствено от стремежа да предпазят както самия сбъркал, така и другите от последиците на неговите действия.