ници, анонимен невежа си позволи да прояви своята детинска липса на възпитание, без която не би се радвал на успех сред публиката.
Общо взето аз се отнасям към отзивите за книги в добре редактираните списания и вестници с цялото уважение, безусловно дължимо на всяко становище, изразено от човек, който наистина има какво да каже.
А и в повечето случаи още от първото изречение може да се види „на кой Господ служи“ рецензентът и до каква степен заслужава внимание изразеното от него мнение, дори когато името му не ми е било предварително известно.
Ако създавах чисто художествени произведения или пишех научни студии, отзивите за книгите ми щяха да бъдат от немалко значение за мен, защото бих се чувствувал длъжен да проуча отзвука от своята работа в преценката на компетентни специалисти, за да видя дали и доколко той би могъл да бъде полезен за по-нататъшната ми дейност.
Но тъй като не заставам пред обществеността нито като белетрист, нито като представител на дадена наука или религиозна общност, а пи-
ша своите напътствени книги единствено въз основа на резултатите от индивидуалния си опит и благодарение на една възможност за възприятие, каквато в наши дни никой друг европеец не притежава, то и най-добронамереният рецензент на моите текстове е изправен пред немалки трудности и неговият отзив не би могъл много да ми помогне, макар че може значително да допринесе те да попаднат в ръцете на онези, които имат нужда от тях и все още ги търсят.
Вярвам все пак, че именно многобройните сериозни рецензенти, допринесли по този начин за разпространението на моите книги, ще разберат първи, че даденото от мен учение може да бъде преценено едва тогава, когато преценяващият го е започнал вече да постъпва съгласно моите напътствия.
Едва ли си струва впрочем да се споменават крайно нелепите класифицирания на моите произведения или на самия мен, макар че и в частния си живот продължавам да се натъквам — в някои от многобройниие писма, на които така и не бих могъл да отговоря — на доста странни схващания, поднесени ту в крайно забавна фор-
ма, ту с подчертано високомерие.
Тук е може би мястото изрично да подчертая, че не съм в състояние да поддържам кореспонденция дори с истинските си и изпитани ученици, тъй че ако не последва отговор на адресираните до мен писма, това в никой случай не бива да се тълкува като потвърждение на известната поговорка „да не дадеш отговор — също е отговор“, сякаш съм изразил по този начин мнението си за полученото от мен писмо или за неговия автор.
Дадено писмо може силно да ме заинтересува или да събуди в мен най-горещо съчувствие — може да имам да кажа много неща във връзка със съдържанието му, — и все пак да съм принуден да се откажа да отговарям, тъй като в сегашния си обем кореспонденцията ми отдавна вече не се поддава на по-нататъшно разрастване, — и нея дори не успявам да поддържам както трябва, понеже това би означавало разпиляване на сили, изискващи максимална вътрешна концентарация, и не би могло да не навреди на стоящите пред мен жизненоважни задачи. —
Моите най-близки ученици сами разбират това обстоятелство и се съобразяват с него — подобно разбиране не липсва и у по-далекостоя-щите, както се вижда от многобройните писма, замислени само като топъл, сърдечен поздрав от хора, които в повечето случаи дори не споменават адреса си.
На всички тях искам да изкажа тук особената си признателност!
Длъжен съм, от друга страна, най-категорично да се противопоставя на едно погрешно тълкуване на задълженията на ученика, което за жалост се среща нерядко, дори при иначе твърде напреднали и достойни за възхищение ученици! —
Имам предвид стремежа да бъдат спечелени нови привърженици: — стремежа на някои да развиват един вид „мисионерска дейност“ за разпространяване на представеното от мен учение и да се отличат като негови „апостоли“.
Нищо не би могло да бъде по-съдбоносно за мен и нищо не пречи повече на спокойната пре-
ценка и трезвото приемане на онова, което имам да кажа, — нищо друго досега не е пречело дори приблизително толкова на моето дело, кол-кото това погрешно насочено усърдие на предани ученици!
Истински разбирам доброто намерение и знам всички съображения, изкушаващи към едно такова печално престараване, но не мога за съжаление да премълча горчивата истина за този припрян порив към разгласяване: — че той е отблъснал от непредубедени занимания със съдържанието на моите книги много повече хора, отколкото е спечелвал някога за тях. —