И тук може да се направи паралел със Светещите в Прасветлината.
Тъй като при техния биологично обусловен характер става въпрос за една определеност на волята за земно въплъщение, постигната хилядолетия преди да се родят в земно тяло, раждането им в предварително избрания момент трябва да осигури всички психофизически предпоставки за изпълнението на възложената им задача, макар заедно с тях новороденият да получава и някои наследствени качества, които той трябва да държи по време на земния си живот под строг контрол, защото силите му са нужни за друга цел и защото изкореняването на тези качества, колкото и да е желателно, би стеснило по недопустим начин физическата база на неговата дейност.
Явно неблагоприятните наклонности, „привнесени“ по този начин в неговата тленна физическа природа, могат да се проявят донякъде във всяка област на земночовешката, обусловена от зоофизическите сили дейност, макар Светещият на Прасветлината непрестанно да издига бариери пред прекалено драстичните форми на тяхната изява.
Никой Светещ в Прасветлината не е лелеял детински глупавата, подхранвана от чиста суетност амбиция да бъде признат за „светец“, а и никой не би могъл да подхранва в себе си подобно честолюбиво желание!
Ала горко на Светещия — дори да се е издигнал до непостижима за човешките представи духовна висота, — който не би приел проявите на земночовешките недостатъци на някой свой духовен „събрат“ само с изпълнена с хумор и разбиране снизходителност'.
И тъй като в този духовен кръг друг начин на поведение е направо невъзможен, в случаите, когато аз, подтикван от нуждата да обясня духовния смисъл на тези неща, заявявам, че и най-малката склонност на един Светещ в Прасвет-
дината да се почувствува „по-горен“ от допусналия някаква грешка по отношение на земно-физическите неща свой събрат би довела неизбежно до самоунищожаване на собствения му духовен организъм, тези мои думи трябва да се приемат само като фикция, улесняваща разбирането от страна на читателя...
У ченикът на субстанциалния, вечен Дух може само тогава да очаква, че усилията му ще се увенчаят с истински успех, когато на всичко преходно, земнофизически обусловено в насочилия се към същата цел човек — независимо дали му е лично близък или съвсем непознат — гледа с искрено добросърдечие и разбиращо снизхож-дение, като постепенно все повече и повече си дава сметка, че индивидуалният духовен организъм , който неговият спътник се стреми да осъзнае в себе си, е от същата субстанция, от каквато е и духовният организъм в самия него.
Който очаква да получи голямо наследство в дадена земна валута, едва ли би насочил усилията си към обезценяването на тъкмо тази валута, само защото не му допада много поведение-
то на друг човек, получил вече или очакващ тепърва да получи имущество в същата валута.
И щом от този пример се вижда ясно, че един неразумен наследник би се лишил от полагащото му се богатство, ако му се удаде да обезцени валутата на своето наследство, толкова по-оче-видно е, че в Духа никой не може да утвърждава за себе си и същевременно да отхвърля за другия онова, към което самият той вътрешно се стреми. —
Тук става въпрос за едно богатство, което не е идентично наистина с богатството на другия, но по своето качество и произход е във всяко отношение „равно“ на неговото!
Който иска да види някой друг лишен от това прадревно духовно богатство, с това сам се лишава от него.
Ако досега посочвах какво трябва да се избягва, нека сега пък кажа как очаквам да постъпва моят ученик:
Постигането на идентично съзнание в разсъ-дъчномисловния, в душевния и в субстанциал-но-духовния начин на схващане е наистина пос-тулат на субстанциглино-духовния свят, но това изискване съвсем не означава, че е достатъчно само да се подмени съдържанието на разсъдъч-номисловното съзнание и занапред да се възприемат единствено понятия за духовносуб-станциални неща.
Тук става по-скоро дума за три, рязко разграничени по своя начин на изживяване, вида съзнание, които в присъщата дори на най-вътрешно Божественото форма на изживяване: — в „Аз“-а — трябва да станат общо достояние на индивида!
Затова от такова изключително значение тук е волята на човека: — готовността му да опознае в себе си съвършено нови форми на съзнание, които нямат почти нищо общо с познатото му вече разсъдъчномисловно съзнание, а и не се поддават на словесно описание, понеже се разкриват единствено чрез „ вникване“ в тях.
Търсещият обаче не би спечелил нищо, ако реши да „рисува“ във въображението си какви ли не представи в своето старание да стигне до някакво понятие за особеното, непознато още за