Аз давам на търсещия възможност да влезе в живо съпричастие и с преживяването на по-високи, недостъпни може би за него тук, на земята, степени на способността да се изживява в Духа, за да му позволя сам да свери „ посоката но това съвсем не означава, че мога да му обещая постигането на тази способност за духовно изживяване.
Всичко, което посочвам като постижимо, предполага известна, по-малка или по-голяма, степен на развитие на субстанциално-духовния
организъм и навсякъде в своите книги, където говоря за достижимите преживявания в Духа, аз същевременно изтъквам какво трябва да е вече постигнато, за да може да се изкачи следващото, по-високо стъпало на духовно преживяване.
След достатъчно задълбочен прочит на моите описания ученикът в Духа може сам да определи къде точно се намира, като се пази естествено да не преиначава преднамерено в своя полза характерните белези на дадена степен на изживяване, еднозначно посочени от мен.
В земните неща човек понякога симулира твърде успешно една или друга степен на съвършенство, карайки другите да повярват, че наистина я е достигнал, — в духовния живот обаче всеки опит да се симулира „по-висока“ степен е безмилостно осъден на неуспех, тъй като опитът за подобна заблуда води единствено до — самозалъгване.
Духовното стъпало, на което той наистина се е издигнал, се определя единствено от постигнатата способност за изживяване в субстан-циалния вечен Дух.
Че не става въпрос за „степени“ или „чино-
ве“, дадени веднъж завинаги в твърдите рамки на една строго определена йерархична система, трябва да бъде за търсещия извън всяко съмнение.
Но понеже все отново и отново се убеждавам, че на мнозина твърде много им се иска да видят „номерирании стъпалата от стълбата на Иаков, а това говори за едно неправилно разбиране, което трябва непременно да бъде коригирано, бих желал да кажа следното:
Духовното може да бъде „осъзнато“ само от нещо духовно!
Духовното се изживява само в единение и онова, което иска да се съедини с духовното, само трябва да е от Духа.
Всичко недуховно е „нереално“: — „недействително“ за Духа!
(— Говоря за вечния, субстанциален, единствено неразрушим, нетленен Дух, — не за резултатите от дейността на тленни мозъци! —)
Земният човек не би могъл никога да стигне „в Духа“, ако беше само онова, което е като зем-носетивно явление.
Само защото същевременно е и субстанциа-лен, вечен Дух, той може след постигнато единение да изживее духовното, — може да осъзнае духовно в себе си, като Дух от Духа на Вечността, своята собствена индивидуалност. —
За това е необходимо с много постоянство и в течение на дълго време да се запази определена вътрешна нагласа.
В книгите ми се съдържат точни указания за различните форми, които може да приеме тази нагласа.
Нейна основна цел е — все повече и повече да надмогваме привичката не да живеем, а да мислим живота си, и така да се научим да живеем истински дейно и съзнателно. —
„Мисленият живот“ трябва да отстъпи място на действения живот.
Този стремеж е постигнал напълно целта си тогава, когато и мисленето започне да се изживява, а не само: да се „мисли“. —
Не мога по-ясно да кажа какво имам предвид , но много добре знам, че онзи, който не е
надмогнал навика да мисли живота си, не би могъл да си изгради и най-смътна представа за истинския смисъл на тези мои думи...
А това не е и нужно, защото важното е ученикът не да си създава представи, а да се научи да живее\
Мислещият живота си човек вярва в мислите си: че живее и че с неговите преживявания се изчерпва същността на живота му, — за мисленето обаче животът е само обект, макар и такъв обект, който включва в себе си всички други възможни обекти на мисълта, — и животът угасва за мисленето в същия миг, в който угасне и самото мислене.
Но животът може все пак да бъде мислен и безброй милиони го познават единствено чрез мислене, — субстанциалният вечен Дух обаче не може никога да се схване в мисълта, а само в живота: — в действителното, — не в мисловно обусловеното, — преживяване!--
Докато при мисленето животът винаги само се мисли: — има реалност единствено като мисъл , — истинското изживяване на живота е вече действително събитие, в което човек е не-
посредствено съпричастен.
Поради това задача на решения да стигне „в Духа“ е „да се научи да живее“, понеже в Духа не се стига с мислене, а чрез един възвишен, реален процес, постижим единствено за онзи, който сам активно живее и възприема там, където другите си мислят, че живеят.