За ограничено време, — най-много до смъртта на земното тяло, — в съзнанието могат да се запазят образни възпоминания за изпитаното някога от тялото усещане, както и за чувствения еквивалент на сетивните въздействия, упражнени от външния свят.
Всяка друга връзка на земния човек с външния свят се осъществява единствено чрез неговата представна способност, — но продуктите на тази способност са до такава степен зависими от човешката воля — в нейното проявление като вяра, — че това е дало повод за погрешната философска интерпретация на „представата“ като творец на проявените във външния свят форми.8
Макар че тя, представата, съвсем не е такъв творец, а е по-скоро резултат на способността сетивно неуловимите въздействия на силите на
Прабитието да се синтезират в образна форма: — тоест сложно протичащите процеси да се резюмират в структура, съобразена с човешките сетива, — светът на представите далеч не е реалният, достъпен за физическите сетива свят.
Колкото и дълбоко обоснован да изглежда за даден човек изграденият в представите му свят, ще има неизбежно и моменти, когато той ще си дава сметка, че е още твърде далеч от пълноценното използване на възприемателната способност на своите физически сетива. —
И все пак светът на представите си остава без съмнение единствено меродавен за даден човек, колкото и малко да съответствува на света, който същият човек би могъл да опознае при пълно използване на възможностите на земните си сетива.
Този свят на създадени от самия човек образни представи, така важен и съдбоносен за човешкото поведение, е един твърде изменчив конгломерат, който се влияе не само от собствените наблюдения и личния опит, но и от представ-ните светове на другите хора.
Така се образуват многочислени групи от хора, уеднаквили до голяма степен своите представяй светове, и установяването на това сходство се превръща за отделния човек в привидно „решаващ“ аргумент за „правилността“ на неговите образни представи, макар те да си остават може би само карикатури на света: на света, разкриващ се пред незаслепените физически сетива.
Затова ученикът в Духа ще трябва да подлага на постоянна проверка не само собствената си представа за света, но и тази на групата, към която се е присъединил в своя житейски път, — а също и представата за света на състоящата се от множество подгрупи или „партии“ народностна група, към която принадлежи по рождение.
Тъй като изискванията на Духа остават едни и същи не само за отделния човек, но и за множество отделни хора, никой не може да живее като отделен индивид в съответствие с изискванията, чието спазване е предварително условие за всеки, който иска да стигне „в Духа“, — и в същото време, без да даде недвусмислен израз на своята резервираност, да служи на образната представа за света на група, чиито форми на изява преграждат автоматично вътрешния път към Духа.
За абсолютно неразбиране на универсалността на субстанциалния, вечен Дух говори погрешното убеждение на някои, че можели да стигнат „в Духа“, докато продължават да изпитват презрение или дори омраза към нещо, принадлежащо на Духа!
И тъй като всеки земен човек крие в себе си латентна духовност, трябва да се прави много внимателно разлика между категоричното отхвърляне на едно или друго мнение или поведение , коренящо се в животинско-човешката природа, и високомерното пренебрежение към различно мислещите, независимо дали става въпрос за отделни хора, или пък за групи, народи и цели раси.
Не е трудно да се разбере, че подклаждането на чувства на омраза води до „духовна глухо-та“ и „духовна слепота“. —
Не бива наистина да се изкоренява способността да изпитваме омраза, защото заедно с нея би се изкоренила и способността да изпитваме прадуховна, вечна любов, — но зараждащото се чувство на омраза не бива да се подклажда, то трябва просто да се „ констатира“, след което за ученика в Духа започва голямата задача да превърне току-що изпитаната в пълната й сила омраза — в любов, чийто обратен полюс тя всъщност е, като форма на проявление на една и съща сила...
Ето защо там, където се раздухва омраза — към отделни хора, към партийни формации или към други народи, — за ученика на Духа не съществува никаква възможност за развитие и той би постъпил най-добре, ако предостави предлагания му или заеман вече пост на друг човек, който не се стреми да надхвърли рамките на своята повече или по-малко култивирана животинска природа! —
Но на каквито и въздействия от външния свят да е подлаган търсещият, — той трябва винаги да помни, че нищо в този външен свят не е в състояние да препречи неговия път към Духа, стига той самият да продължи да живее точно според съветите, съдържащи се в толкова много текстове на моето учение.