Важното обаче е той наистина да живее според тях, а не просто да ги одобрява и превъзнася !
А живото следване на моето учение изисква от ученика да внесе преди всичко ред в своето лично всекидневие. —
Едва когато всичко там е „на чисто“, — във всички подробности и във всяко отношение, — търсещият си е извоювал правото да се стреми към нещо повече, и едва тогава е оправдано и очакването му, че наистина ще постигне още през земния си живот достъпната тук за него степен на духовно развитие.
Така разпространената и популярна „широта“ на възгледите, според която в стремежа си към Духа търсещият бил в правото си да гледа на всяко нещо от всекидневието като на незначителна дреболия, е изключително опасна!
Дори ако нещо наистина е само по себе си „дреболия“, абсолютно никога не е дреболия дали се отнасяме към него в съответствие с духовните изисквания, или не.--
В една евангелска притча за добрия стопанин е казано: „Защото в малко си бил верен, над много ще те поставя!“9
Тези алегорични думи изразяват всъщност едно от най-важните изисквания на Духа!
Който не съумее още през своя преходен земен живот така да постъпва, че неговите мисли, думи и действия да бъдат признати от Духа, той не е още разбрал за какво може да му послужи външният свят и всичките му усилия за осъзнаване в изначалния Дух ще останат безплодни.
А който тук, в света на своето всекидневие, взема и най-незначителното решение за действие — колкото и бързо да се иска то от него — напълно естествено и по такъв начин, сякаш от това единствено решение зависи вечното му спасение, се намира всъщност много по-близо, отколкото предполага, до пробуждането на ду
ховното си съзнание, и дори наследствените му заложби да не позволяват достигането на пълното му развитие тук, по време на земния живот, той в крайна сметка преминава като осъзнат във Вечността! —
М<шко неща в течение на общочовешката история — по всички краища на света и на всяко културно стъпало — са се натъквали на такова неразбиране, с каквото е било посрещано повече или по-малко живото у всеки земен човек предусещане на субстанциалния, вечен Дух в собственото човешко „Аз“!
Подвеждан от плитки умозаключения, реше-ният да търси Духа е мислил, а и днес продължава да мисли, че всекидневното, физически-се-тивно възприемано съществувание не можело да не бъде направо ужасяващо и отблъскващо за Духа.
Поради това търсещият се чувствува в правото си да заключи, че сигурно е невъзможно да се стигне в Духа, ако на земното всекидневие не се гледа с презрение — като на нещо срамно и
позорно.
До ден днешен се броят на пръсти малцината, които са надживели тази унаследена заблуда и са се научили да разбират, че пътят към вечния, субстанциален Дух започва сред самото преходно и уж тъй незначително всекидневие...
Никой не би могъл да бъде приет за ученик в Духа, ако не се домогне първо до осъзнаването на тази основна истина!
КАК ДЛ СЕ ИЗПОЛЗВАТ КНИГИТЕ МИ
Когато преди повече от тридесет години, в самото начало на нашето столетие, предприех първите си опити да дам словесен израз на събрания дотогава от мен жив духовен опит, — както и десетина години по-късно, когато духовните ми преживявания и опитите да ги опиша ми бяха вече станали нещо много близко и познато, — дори и насън не ми хрумваше, че ще се наложи да бъде публикувано още по време на земния ми живот нещо от онова, което — за да го предпазя от евентуално оскверняване — бях записал с помощта на създаден от самия мен тайнопис.
Бях дори решил за себе си да предам един ден „шифъра“ на този тайнопис на някое доверено лице, което би поело задължението да публикува след смъртта ми готовия вече материал по общоприетия начин.
Между книжата ми години наред се намираше и запечатано в плик „завещание“ с копие на шифъра в случай на внезапна смърт, преди да съм натоварил някого да стане „изпълнител на последната ми воля“.
Съвсем не подозирах, че не след дълго ще ми се наложи сам да разкрия пред обществеността ръкописите, така прибързано окачествени от мен като „наследство“, и да разшифровам за словос-лагателя тайнописа, който само аз бях в състояние да разчета.--
След като моят най-дълбоко почитан духовен водач и наставник, който по понятни причини можеше единствен да бъде „ авторитет “ за мен, при едно свое посещение ми посочи за първи път ясно и убедително, че съвсем не е достатъчно книгите от учението да бъдат оставени просто като „наследство“ и че върху мен тегне задължението да се застъпя за тях пред целия свят и лично още по време на външния си земен живот, — аз изпаднах в продължително състояние на неизразима потиснатост, тъй като напразно търсех ден след ден някаква възможност да съчетая необходимостта от това принудително саморазкриване с духовно обусловената си потребност от скритост и изолираност.