Не бива да се четат с убеждението, че биха могли да бъдат разбрани чрез превърналото се отдавна в стереотип тълкуване, прилагано по навик към всичко прочетено. —
Принуден съм поради споменатите вече задължения, произтичащи от субстанциалния Дух, твърде често да употребявам по един необичаен начин иначе обичайното, тъй като ритъмът, периодичното редуване на гласни и съгласни и прочие са не само въпрос на стил. — да не говорим за това, че се налага да си присвоя правото така да подреждам думите и така да кон-
струирам изреченията, че за мен самия те да изразяват онова, което искам да съобщя на другите.
Това е единствената възможност да преценя дали съм изпълнил дълга си, или не!
За да може наистина да възприеме онова, което е дадено в книгите ми, ученикът ще трябва да се научи да чете изключително внимателно. —
Няма съмнение, че такова четене ще оправдае положените усилия!
При първия прочит търсещият не бива да се интересува отначало от нищо друго, освен от общото „съдържание", каквото то се разкрива и пред припрения читател, който все „няма време“.
Взетата в ръце книга трябва да е задоволила вече любопитството на ученика да узнае какво има в нея, преди той да се захване да я чете по друг начин, който да предизвика ясен радостен отглас в неговия субстанциалнодуховен организъм...
Докато даден пасаж в някоя от книгите ми, посветен на действителния вечен Дух и на нещата от субстанциалния духовен живот, не е успял да събуди радостния отклик, изпитван при споменаването на нещо отдавна забравено, но обичано някога от нас, — дотогава този текст ще си остане все още неразбран!
Ала няма никакъв смисъл ученикът да продължи да си „блъска главата“ над този пасаж или да се опитва изкуствено да предизвика някакво чувство, което не е спонтанно отекнало отвътре.
По такъв начин могат да се подхранват само най-пагубни самозаблуди!
Ако чувството за среща с нещо вече познато, което веднага създава пълна увереност и събужда дълбока радост, все още не е налице, всеки такъв пасаж следва да се остави временно настрана и да се потърсят други, които имат какво да ни кажат в дадения момент.
Ученикът ще трябва безброй пъти още да взе-
ме същата книга в ръце, за да може тя да му даде онова, което има да му даде! —
Би било напълно погрешно обаче, ако някой си втълпи все отново и отново да препрочита книгата, с която вече се е захванал, докато тя не му разкрие всичко, което може да му предложи.
По този начин търсещият не само няма нищо да постигне, но и така ще се притъпи вътрешно, че в най-добрия случай чак след години ще бъде в състояние да чете отново с вътрешна готовност и с полза някоя от книгите ми.
Можете напълно да ми вярвате, че неслучай-но съм разделил онова, което имах задължението да изложа, в отделни неголеми и завършени в себе си томчета.
И когато наричам такова едно томче „книга“, това изцяло отговаря на неговото съдържание , което щях да изложа с много по-голяма лекота в едно обемисто съчинение, отколкото в тази сведена до най-малки размери форма, избрана в интерес на самия ученик.
По -прозорливият не само ще забележи, че съвсем не би било трудно съдържанието на такава една малка по размери „книга“ да послужи като основа за един наистина обемист том, — но и същевременно ще открие, че наред със сериозните причини да предложа на днешния човек, който все „няма време“ за четене, всичко в „книги“, чиИто обем непрекъснато съм се старал да ограничавам, аз съм изхождал и от чисто психологически съображения за направеното от мен разделение.
Ако бях искал само да споделя с другите свои лични, може би съвсем скромни мнения за неща, надхвърлящи земносетивните рамки, можех естествено да го направя в една-единствена книга, която щеше да се раздуе тогава до обема на енциклопедия, като с това нямаше нито да спечели, нито да загуби нещо от стойността си.
Но искам ли да поведа търсещите по пътя към субстанциално Духовното в тях самите така, че те наистина да го намерят, налага се да се съобразявам с обусловената от особеностите на мозъчната дейност възприемателна способност
на човека, а и с много други неща, — затова ще мога да принеса полза само ако се постарая да показвам желаната висока цел от все нова и нова гледна точка.
Ето защо съм длъжен да посъветвам своя духовен ученик да посегне към някоя друга от книгите ми веднага щом забележи, че току-що прочетените напътствени слова и описания не срещат вътрешен отзвук.