И ще му се наложи да сменя дотогава книгите, докато не стигне до онази, която предлага неща, способни да предизвикат в дадения момент вътрешен отглас у него.
Ние далеч не по всяко време сме способни да възприемем едно и също нещо!
През различните периоди е необходима не само различна изразна форма, но и различна „перспектива“, от която да ни се разкрие предметът на нашите въпроси и стремления, за да може той да ни даде очаквания отговор.
А тъй като в моите отделни книги е търсен и намиран винаги нов израз на духовното и поне-
же аз уча да се гледа на това, което е от Духа, от всички възможни ъгли, то търсещият няма никога да бъде затруднен коя от книгите ми да избере в дадения .момент.
•
Добре ще е обаче да не се смесват обсъжданите в отделните ми книги неща!
Всичко написано от мен се намира наистина в неразривна вътрешна връзка, но от самото начало аз не смятах за абсолютно необходимо да употребявам думите по един и същи начин във всичките си книги, понеже подобно самоограничаване в изразните възможности би ме принудило да оставя неизказани твърде много неща, които съм искал да кажа, — защото знаех колко необходими са те на търсещите.
И доколкото в книгите си не съм се старал да дам някакъв „систематизиран светоглед“, а стремежът ми винаги е бил да опиша дадено преживяване като видяно само за себе си, лесно биха могли да възникнат крайно нежелателни заблуждения, ако езикът на дадена книга бъде смесен с този на някоя друга.
При едно по-задълбочено разглеждане веднага би станало, разбира се, ясно, че всички мои текстове се намират в най-пълна хармония помежду си, макар и да носят по-специално ударение в една или друга насока.
Същественото винаги е дали ученикът гледа на книгите ми просто като на „четиво“, или пък вижда в тях истинска, от мнозина вече изпитана , помощ за намиране на пътя към Духа и в крайна сметка за стигане „в Духа“. —
Тези книги са замислени именно като указания за намиране на пътя „в Духа“!
Мотивите за тяхното написване са от самото начало много далеч от желанието или надеждата да бъда признат от другите пишещи като писател.
Твърде много ме е занимавала определената от самия мен цел на моето писане,затова не можех да гледам на него като на заслужаващо само по себе си внимание.
Но аз не мога, разбира се, да правя чудеса, а дори и да можех, сигурно не бих ги правил, за-
172
щото самото пожелание „да стане чудо“ не би могло да се съчетае със структурата на разкрития за моето преживяване субстанциален вечен Дух.
Затова въпреки всичко, което съм вложил в книгите си, не е достатъчно те да бъдат вземани само от време на време в ръка, да се прелистват и да се остави даден пасаж да занимава за известно време мозъка.
За да бъдат тези книги правилно използвани, така че да дадат всичко, на каквото са способни, те трябва да станат постоянни спътници в живота на ученика в Духа.
Не бива да минава нито ден, без те да бъдат четени с отворено сърце! —
Това се налага вече от самото обстоятелство, че търсещият живее в такова време и в такъв свят, рожба на същото това време, чиито тенденции остават все още насочени към обхващане и максимално овладяване на най-външното, докато самият той трябва да се стреми да запази своята собствена насоченост към най-вътрешното.
Днешното време не е нито по-добро, нито по-лошо от което и да е друго!
Днешният свят е във всяко отношение израз на онова, което днешният човек трябва да изживее на земята, за да може неговият стремеж, от дълги векове насочен към външното и най-външното, отново да се обърне и да се насочи към най-вътрешното.
Но не бива по никой начин да си представяме този процес като някакво „масово обръщане“!
Истински готовото за промяна се преобразява съвършено незабелязано, — така че ние още днес сме свидетели на това преображение, макар повечето да мислят, че насочеността продължава да бъде все навън...
Очите все още са твърде свикнали да търсят предполагаеми или просто очаквани някъде далеч навън хоризонти, затова и не успяват още днес да съзрат ясно в каква агония се гърчи всеки стремеж към външното и все по-външното, тъй като той е само периферен, непредотвратим спазъм на отдавна вече гаснещите в самия си жизнен източник общочовешки импулси. —
Както едва мъждукащата свещ, малко преди да угасне, за последен път припламва ярко, така и импулсът към външното тържествува днес, но това е само потвърждение на неговата обре-ченост да угасне, защото обръщането на посоката вече е започнало незабелязано навсякъде, където са изпълнени необходимите за това условия.
Мощните общочовешки импулси прегъват устремените сили, но не ги прекършват\