А и подобна припряност е винаги проява на известно, макар и простимо, надценяване на собствената способност да се убеждава, както и на грубо подценяване на изначалните духовни сили, от които единствено зависят резултатите от делото на моя живот.
Опитът ми показва недвусмислено, че сред всички онези, които мога да призная днес за свои истински духовни ученици, на пръсти се броят хората, чули първоначално за моите книги от някой „мисионерствуващ“ ученик. При всички останали книгите са „ попаднали“ някак от само себе си — по колкото и странен начин да е ставало това, — понякога дори в ръцете на доста грубовати хора, без каквато и да е предварителна насоченост към духовното.
Някои мои ученици очевидно не забелязват разликата между своята тъй добронамерена мисионерска работа и рекламната дейност на издателствата, наложена от търговски съображения. —
А тази разлика е съществена',
Докато при всяко лично, индивидуално вербуване на преден план винаги стои произволността, с която вербуващият избира вербувания, издателството насочва рекламната си дейност към цялата общественост и предоставя на духовното наставничество на всеки един да реши в чии ръце е време вече да попаднат книгите и в чии — не.
Всяка рекламна дейност на издателствата изхожда от убеждението, че вероятно има безброй хора, които изпитват належаща нужда от моите
книги, но не знаят още нищо за тях. Издателствата насочват рекламата си към всеки читател на своите пропагандни материали, въздържайки се от какъвто и да е личен избор. Подборът на онези, до които книгите ми достигат благодарение на издателската реклама, се предоставя на духовни сили, които никога не грешат.
В противовес на това и най-добронамерено-то лично вербуване на отделни хора представлява — с изключение на малък брой особени случаи — груба намеса в сферата на душевните права на ближния.
Такава неканена и в повечето случаи несвоевременна намеса може да накара подложения на тази прибързана обработка човек, у когото книгите ми попадат в един може би още съвсем неподходящ за него момент, колкото и различно да е било мнението по този въпрос на моя ревностен ученик, — да се почувствува направо отблъснат от тъй настойчиво препоръчваното му, още повече че немалко хора са склонни да признаят само онова, което сами за себе си са открили.
А може би отблъснатият по този начин читател е щял след броени дни или седмици сам да попадне на книгите ми, от които сега, поради престараването на моя ученик, упорито страни, — за да ги открие все пак по подходящия за него начин, но вече с няколко години закъснение.
Мога за жалост да посоча многобройни случаи, когато хора, станали обект на настойчиви опити от страна на някои прекалено усърдни ученици да бъдат спечелени за моите книги, са оказвали тогава най-решителен отпор, за да стигнат все пак, макар и доста по-късно, до мен и да ми разкажат за някогашните си премеждия.
Затова нека този, който иска да действува правилно в това отношение, предостави на духовните сили, под чиято закрила се намират книгите ми, да определят към кого да бъдат насочвани те.
Това съвсем не означава, че трябва да се избягва дори само да се говори за моите книги! Искам да предотвратя единствено мисионерското „обработване“ и „убеждаване“ на други-
те!
A доколкото в повечето случаи тъкмо сред най-утвърдените ученици се среща подтикът да се застъпят и пред други хора за това, което на тях самите е донесло Светлина и просветление, даденият тук съвет ми се струва особено уместен.
Длъжен съм също да предупредя още отсега всеки един от своите ученици да не поставя прекомерни изисквания нито към себе си, нито към останалите познати нему ученици.
Пътят, по който ученикът стига до субстан-циалния Дух и с това до сигурно осъзнаване на собствената си принадлежност към Духа, е освободен, чрез моята усърдна работа като пазител на този път, от многобройни пречки, чието преодоляване е изисквало преди свръхчовешко напрежение на силите.
Не съм обаче в състояние да отстраня от пътя всички стръмнини, които могат да бъдат преодолени само с постоянство, тъй като от най-дълбока древност пътят минава през твърди канари!
На нито един от учениците си не мога да спестя усилията на изкачването, — никого не мога да изнеса на гръб до върха!
Но всяка стръмна пътека се изкачва най-бързо не чрез горещене и припиране, а само ако пътникът съумее винаги тъй мъдро да отмерва силите си, че да не стане жертва на преумората. —