А то е било по всяко време възможно единствено за стигналите „в Духа“: „във“ субстанциа-лния, жив сам по себе си, неразрушим, неизменим Дух на Вечността!
Т ози „Дух“ е недостъпен както за мозъчното мислене, така и за земноживотинските сетива.
Ако искаме да вникнем в него, да го опознаваме и изследваме, трябва да бъдем „във“ него, и ние можем да стигнем в него, тъй като сме — и физически — проникнати и оживени от него: — тъй като той „живее“ е нас, дори ние да не можем още да живеем в него...
Абсолютно невъзможно би било обаче да стигнем „в Духа“ с помощта на какъвто и да е вид мозъчна дейност\
Тук става въпрос за един реален процес, а не за нещо измислено или въображаемо!
Този процес може наистина да бъде „регистриран“ от мозъка, след което да бъде включен като безспорен факт в мисловната дейност, но той не може по никой начин да бъде породен от мозъка.
Как да се постигне това вътрешно преживяване, е показано в моите книги.
Само за да посоча необходимите за това условия написах тези книги! И то: с кръв от сърцето си ги написах!
Но доколкото съществуват многобройни възможности да се предизвика този процес, аз посочвам и своеобразностите на отделните, индивидуално обособени начини за извървяване на пътя, извеждащ към целта.
На очертаването на този път — така че всеки твърдо решен да стъпи на него да може да намери с минимални усилия онзи начин за преодоляване на трудностите, който отговаря най-добре на способностите на търсещия — служи всяка написана от мене дума, макар често пъти не само да очертавам пътя, но и да описвам някои перспективи, разкриващи се от определени участъци или от самата крайна цел на този известен едва на премалцина път.
Не съвсем безопасно е заблуждението на някои читатели на моите книги, които си мислят, че притежават неограничени способности и че всеки от тях би могъл произволно да си избере да следва пътя по няколко различни — или дори едновременно no всички — показани от мене начини.
Всеки човек носи със себе си на тази земя свои специфични наклонности, а и всеки още от детинство е под влиянието на едни или други хора и обстоятелства, на събрания опит, на собствени и чужди представи, и всичко това обуславя начина, по който той трябва да тръгне по пътя, ако иска да стигне „в Духа“.
Вярвам, че достатъчно ясно посочвам в книгите си от какви условия се определя един или друг от посочените начини.
За хора, които — подобно на мен — познават различните начини за изминаване на пътя, но са израснали в неумолимата, направо „жестока“ в нашите очи дисциплина на източните Учители на духовна премъдрост, съдържанието на моите книги е „прекалено лесно разбираемо“, тъй като според тях препятствията по пътя към Духа никога не са достатъчно сурови и достоен за целта е само онзи, който не се стъписва и пред най-страшните препятствия.
Точно така са мислили и истинските посветени в античните „мистерии“ в Китай, Индия, Вавилон, Персия, Египет, Гърция и Рим, докол-кото става въпрос за действително познаване на възможностите за вътрешно развитие, за които се говори в моите книги.
Но нека никой не смята, че нямам достатъчно сериозни основания за тази „разбираемост“ на написаното от мен!
Наистина решението зависеше единствено от мен, но аз същевременно знаех защо именно на мене бе предоставено то.
Не съм нито човек от античността, нито азиатец, въпреки че времево, както и пространствено, тези два свята са включени духовносуб-станциално в моята собствена жизнена сфера, — но като европеец от двадесетото столетие по християнското летоброене зная, че нетърпението е за съжаление характерна черта на човечеството от моето време и че следователно твърде малко от съвременниците ми биха имали някаква надежда да извлекат полза от моето учение, ако го бях изложил на един тайнствен и непонятен език и бях поставил многобройни препятствия по пътя, който искам всъщност да направя проходим за всички.
Но във всичко написано от мен става наистина дума за неща, които съвсем не се поддават лесно на словесен израз.
Това, което имам да кажа, се побира твърде неохотно в тесните рамки на думите.
А и едва ли имам насреща си достатъчно добре подготвени читатели, защото въпреки ширещото се вулгаризиране на всевъзможни сведения за древните или далечни на Запада култури, дори учените, занимаващи се с тези въпроси, не могат да посочат характерните белези, които биха помогнали в подобни области на науката да се отдели суеверието от истинското познание на действителността.
Тези белези могат да се знаят само от хора, които са стигнали вече „в Духа“ и затова самото им познание изхожда „от Духа“.