Ето защо изключително важно е какви душевни сили ще съумеем да обединим в своята найвътрешна воля, — да отъждествим с тази воля. —
Не само за земния си, но в много по-голяма степен и за своя вечен духовен живот!
Затова върховен и неотменен дълг на всички, които са решени да стигнат в Духа, е да пазят душевните си сили от „увреждане“, за да не завърши високият им устрем със „смъртта“ на душата, защото онази лишена от душевен порив студена обективност на познанието е равносилна на самоналожено проклятие, което завършва едва когато индивидуалното съзнание се е изразходвало вече в течение на еони...
Затова ревностните поборници за душата, които са загрижени „духът“ на мозъците да не умъртви самата душа, остават наистина в неведение относно вечния субстанциален Дух, но в рамките на своята сфера на преживяване те съвсем не са на погрешен път. —
Преживяването на вечния, субстанциален Дух е по същество напълно независимо от „духа“ на мозъците: — от мисленето и от способността да се правят логически умозаключения.
Единствено за отразяване и за съобщаване на духовно преживяното се нуждаем тук, във фи-зическисетивно състояние, от дейността на мозъка.
Докато душевните сили, които — ако мога да се изразя така без риск от недоразумение — се изявяват в нашето духовно „Аз“ вместо физическия ни мозък, са всъщност вечното „оправдание“ на това преживяване.
След всички тези обяснения, целящи да помогнат на учениците ми по-лесно да изградят живота си съгласно дадените в моите книги съвети, принуден съм още веднъж да подчертая, че аз самият най-добре съзнавам колко несъвършено средство за представяне на духовната Действителност е всеки един човешки език.
Принуден съм поради това да помоля учениците си да се откажат от евтиното удоволствие да упражняват по отношение на моите думи остроумието си, в чието наличие ни най-малко не се съмнявам, като се опитват да установят дали не би могло да им се придаде и друг смисъл, различен от вложения от мен, който, както ми
се струва, достатъчно ясно съм определил.
Просто няма друга възможност да се говори за едно преживяване, което трябва лично да се изпита, за да се опознае, освен с косвени описания, символи и образни сравнения.
Принуден съм да изхождам от това, че у моите ученици има искрена воля да бъда правилно разбран!
От друга страна, най-категорично предупреждавам да не се превръщат книгите ми в обект на закостенял култ към думите.
Нека моят ученик се научи да чувствува вложения в думите ми смисъл и да постъпва в духа на този именно смисъл.
Безкрайно далеч съм от намерението да извиквам на живот някаква нова догма!
Всеки е свободен да преведе думите ми на свой, по-разбираем за самия него език, ако това ще му помогне по-лесно да вникне в тях.
Но колкото повече напредва по своя път търсещият, толкова по-малко значение ще има за него всеки избор на сравнение, както и неизбежната неадекватност на думите, предназначени
за изразяване на външни, земни неща, защото онова, което е потвърдено вече от неговия собствен опит, ще му бъде сигурен ключ към всичко предстоящо.
НЕНУЖНО САМОИЗМЪЧВАНЕ
Повечето хора от кръга на западната култура — независимо към коя религиозна общност принадлежат — не знаят нищо за възможността да се развие още тук, по време на земния живот, способността за преживяване на субстан-циалния ни духовен организъм, който след завършване на земнотелесното битие остава за нас единствен носител на съзнанието ни.
Други са чували наистина — макар и от най-съмнйтелни източници — за тази възможност, но не са могли да повярват в нея.
Има най-сетне и такива, които предусещат, че е възможно познание на недостъпния за зем-нотелесните органи свят: — света на вечния суб-станциален Дух, — познание, основаващо се на собственото ни вътрешно преживяване, и търсят напразно някакъв „метод“ за постигане на такова познание.
Широко разпространено сред тези търсещи е убеждението, че целта на техните търсения е свързана с някакво „одухотворяване“, — и тъй като познават единствено своя обусловен от зем-
ното тяло начин на съществуване, те си въобразяват, че ще се доближат до тази цел чрез мнимо одухотворяване на земното тяло.
Това клето тяло дължи наистина живота си само на Духа, но то никога не може да стане Дух.
И тъй като търсещият по принуда вижда, че то по своему се противопоставя на тези неуместни изисквания, той се стреми да го „ надмогне “ и се чувствува победител, когато сметне, че най-сетне е „ умъртвил “ най-ценните сили на ожи-вотворяваното от Духа тяло.