Особено усърдните в такова едно „умъртвяване“ минават за „най-одухотворени“, а и те самите вярват все повече в тази самоизмама, подхранвана чрез халюцинации и други въображаеми „милости“, които всъщност не са нищо друго освен последици от противоестественото, по-изтънчено или по-грубо, изтезаване на тялото.
Историята на всички религиозни системи изо-билствува с примери за подобно погрешно насочване на усилията, както — за жалост — и със свидетелства за неговото възвеличаване.
Но холкото и да се възхищават хората на тези свои блйжни, които намират достатъчно кураж да се подложат на самоизтезаване, такова безчовечно поведение съвсем не заслужава възхищение.
Ние, човеците на тази земя, не живеем нито за да култивираме само онова, което е животинско в нас, и да се водим от похотливите страсти или от леността на животинското тяло, нито пък имаме за задача да измъчваме животинската природа в себе си.
. Ако искаме да постъпваме правилно, трябва да възпитаваме земното тяло да стане израз на оживотворяващия ни субстанциален Дух.
А до тази цел най-малко би ни приближило самоизмъчването и изтезаването на тялото.
Не говоря тук като човек, неспособен да откаже нищо на плътта си.
Сам вярвайки някога, че „постът и самоби-чуването“ са „богоугодно“ дело, аз дълги години спазвах далеч по-строго от каещ се монах не само четиридесетдневните Великденски пости, но и през други периоди си налагах да не поемам нищо освен чиста вода.
Сигурно има по-умели майстори на това изкуство и аз с готовност признавам тяхното превъзходство, защото с пробуждането ми в живота на субстанциалния, вечен Дух у мен угаснаха всякакви амбиции в областта на аскетизма.
Оттогава -знам, че всички мотиви за водене на аскетичен живот са плод на съдбоносни заблуждения, — че само в един-единствен случай аскетизмът е оправдан: когато той се налага по лечебни съображения, продиктувани от нуждите на самото земно тяло. —
Тук спада и личното предразположение на някои хора към скромен или направо спартански суров начин на живот, локолкото този избор се определя — със или без истински основания — единствено от стремежа да се съхрани здравето и благополучието на земното тяло.
Когато обаче мотивите за такъв начин на живот произтичат от схващането, че аскетизмът щял да ни доближи до вечния Дух, той става осъдителен.
Онова, което шампионите на аскетизма смятат за „духовни преживявания“, е — без нито едно изключение — от най-съмнително естество!
В случая имаме работа или с въздействия на изтощеното тяло върху мозъка, или пък изтерзаната плът е станала вече плячка на лемурните сили от невидимия физически свят, които никога не изпускат доброволно нещастната си жертва и я „забавляват“ с всевъзможни средства, имащи за цел да приспят завинаги способността й да преценява критично...
Онова, което измаменият смята тогава за изживяване на Духа, е всъщност нервна превъз-буда и призрачни безчинства на крайно отблъскващи полуживотински същества, невидими по своята природа за телесното око, но принадлежащи на физическия свят, макар никакъв улт-рамикроскоп да не е в състояние да „докаже“ тяхното съществуване.
За начина им на живот и за присъщите им по силата на тяхната природа прояви, както и за извратените им издевателства, получили подтик от страна на земния човек, съм дал в книгите си достатъчно пълни и точни разяснения.
Който си мисли, че е излишно да се обсъждат сериозно подобни неща, той не подозира колко много от неговите ближни са се уловили в клопката на невидимите физически същества, за които става дума тук. —
Моите предупреждения се отнасят не само до аскетичното самоизтезаване на земното тяло и произтичащите от него психически отклонения, но и до друг един вид самоизмъчване, към който са склонни мнозина търсещи.
Далеч не най-слабите измежду стремящите се към Светлината са и най-застрашени от над-ценяване на собствените си сили!
В резултат на това самонадценяване те започват да мислят, че могат да изминат пътя си с огромни скокове, и си втълпяват най-сериозно, че са в състояние само за няколко месеца да стигнат до целта, за чието овладяване на други са били нужни дълги години, а нерядко и цял един човешки живот.
Необузданата нетърпеливост на мозъчното съзнание час по-скоро да научи какво представлява изживяването на субстанциалния вечен Дух създава вътрешно безпокойство, способно да причини само тежки психически и физически увреждания, но не и да доведе до целта, към която — изтерзан и стигнал до прага на отчаянието — търсещият се стреми.