— Няма да стане, Руфо. Няма друг, към когото да се обърна. Искам да говориш но съвест. В името на пролятата от двама ни кръв искам съвет. Бъди откровен!
— Последния път, когато рискувах да бъда откровен, ти искаше да ми отрежеш езика. — Той ме погледна навъсено. — Но винаги съм бил глупак, когато става дума за другарство. Слушай, започвай да разказваш. Ти говори, а аз ще слушам… и ако стане така, че говориш толкова много, че старите ми бъбреци почнат да се оплакват от умора, тогава повече няма да говорим по въпроса. Съгласен ли си?
— О’кей.
— Сядай и започвай.
Започнах да разказвам. Разказах пред каква дилема съм поставен, без да щадя нито себе си, нито Стар (заради самата нея не казах нищо за най-интимните ни отношения, пък и не беше необходимо). Но разказах за нашите караници и трябваше да разкрия много неща, които обикновено не излизат вън от семейството.
Руфо слушаше. Скоро той стана и започна да се разхожда, изглеждаше разтревожен. От време на време коментираше това, което му разказвах.
— Не е трябвало да вика камериерките си. Но забрави за случая, момче. Тя никога не помни, че мъжете са свенливи. Жените просто си имат своите навици. Остави това.
По-късно той пак се вмъкна:
— Не трябва да ревнуваш от Джоко, синко. Той е грубиянин.
— Не ревнувам.
— Така е говорил и Менелай151. Остави място и за малко изневяра. Всеки брак има нужда от това.
Накрая му казах за предсказанието на Стар, че ще си замина.
— Не я обвинявам в нищо и докато ти разказвах, започнах да се чувствам по-силен. Сега ми е по-лесно да понеса всичко, да се държа като мъж, да бъда добър съпруг. Тя прави ужасни жертви, за да върши работата, с която се е нагърбила… Малкото, което трябва да върша аз, е много по-леко. Тя е толкова мила, нежна и добра.
Руфо спря, застанал с гръб, на известно разстояние от писалището си.
— Така ли мислиш?
— Зная, че е така.
— Тя е дъртофелница!
Веднага скочих към него. Не го сграбчих. Дори и през ума не ми мина такова нещо, никога не бих го направил. Исках само да го накажа за онова, което каза за моята любима.
Той отскочи като топка и когато пресякох стаята, беше вече зад писалището. С едната си ръка се канеше да отвори едно чекмедже.
— Непристойно, непристойно — каза той. — Оскар, не желая да те обръсна.
— Измъкни се оттам и се бий като мъж!
— Никога, стари приятелю. Още една стъпка от твоя страна и ще станеш за храна на кучетата. Всичките ти добри обещания, всичките ти молби не струват пукната пара. „Не спестявай истината“, каза ти. „Бъди откровен“, каза ти. „Говори честно“, каза ти.
— Да говориш честно не означава да обиждаш.
— Кой е този, който ще отсъди? Мога ли да очаквам одобрение на забележките си, преди си ги чул. Не се оправдавай с детска нелогичност. Или ще ме принудиш да си купя нов килим? Никога не използвам килим, върху който е била пролята кръвта на приятел — петната ме потискат. Сега седни спокойно.
Седнах.
— Сега — каза Руфо, без да се премества от мястото си — ще ме слушаш, докато говоря. А ако искаш, можеш и да си тръгнеш. В този случай ще имам удоволствието за последен път да видя грозната ти мутра. Толкова се ядосвам, когато ме прекъсват, че обезателно ще се стовариш мъртъв на прага. Избирай.
— Казах — продължи той, — че баба ми е дъртофелница. Изразих се грубо, за да смъкна от теб напрежението… и сега трябва да ти кажа още много обидни неща. Тя е стара, ти знаеш това, макар че много лесно го забравяш. Аз самият забравям този факт, въпреки че тя беше стара още когато бях бебе и лазех по пода под нежния й поглед. Дъртофелница е, и ти знаеш това. Бих могъл да кажа „опитна жена“, но е толкова дърта, че ако те ударя с нея, бих могъл да ти избия зъбите. Та ти трепереше, когато ми разказваше колко добре я познаваш и как не ти пука, че е стара. Баба е дъртофелница, ще тръгнем от тази истина.
— Обикновено тя има две възможни удоволствия, но едното от тях не може да си позволи.
— Какво е то?
— Да взема лоши решения от садистична злоба, това тя не може да си позволи. Така че да бъдем благодарни, че нейното тяло е изградило в себе си един предпазен вентил, в противен случай всички щяхме да страдаме. Момче, мило момче, можеш ли да си представиш колко смъртно уморена може да бъде тя от целия си живот? Твоята собствена жажда за живот се вкисна само за три месеца. Помисли си, какво е да слушаш едни и същи отегчителни грешки години наред, без никаква надежда за отърваване… Така че можеш да бъдеш благодарен, че все още й доставя радост едно невинно удоволствие. Като казвам, че тя е дъртофелница, съвсем не искам да изразя някакво неуважение към нея — аз й се възхищавам за онова добро равновесие, което поддържа между двете неща, които трябва да бъде, за да се справя със задачата си. А и тя не е престанала да бъде онова, което бе, когато рецитира с теб глупавите рими онзи прекрасен ден, на върха на хълма. Мислиш, че оттогава си е взела ваканция, че принадлежи изцяло на теб? Може да е така само ако си я цитирал точно и ако аз съм прочел вярно думите; тя винаги казва истината.
151
След отвличането на Елена призовал заедно с брат си гърците на поход срещу Троя (гр.мит.) — бел.пр.