И двамата пихме по едно двойно, после по още едно и вечеряхме около единайсет. Джоан се разплака, когато около три след полунощ, настоях да се прибера у дома. Каза ми, че съм страхливец и аз се съгласих; каза ми още, че нещата щяха да са съвсем различни, ако не бях настоявал да постъпя в армията и аз отново се съгласих; каза ми да си вървя, да не паля лампите и повече да не й се мяркам пред очите и че Джим заминава за Сосалито на седемнайсети.
На следващия ден взех самолета за Лос Анжелис. Вижте… не обвинявам Джоан. Обичам Джоан. Уважавам я и винаги ще й бъда благодарен. Тя е чудесен човек. С предимствата на своята младост — да речем в Невя — тя би имала огромен ycnex. Тя е почти момиче, дори си е момиче. Къщата й беше чиста. Великодушна е, разумна е и има добър характер. Но и аз не се чувствах виновен.
Все пак бях разстроен по целия път до Лос Анжелис. Не заради нейния съпруг, не го бях обидил. Не и заради Джоани, тя нито се страхуваше от семейни скандали, нито пък й пукаше от клюки. Джоани е добро дете и беше намерила нужния баланс между своята природа и невъзможното общество.
И все пак се чувствах разстроен.
Един мъж не трябва да критикува в една жена най-женското й качество. Трябва да поясня, че малката Джоани беше също толкова сладка и великодушна, като онази Джоани, която ме изпрати при постъпване в армията. Грешката беше в мен; аз се бях променил.
Оплакванията ми бяха срещу цялата култура, докато вината на отделния индивид ми се струваше по-малка от грахово зърно. Ще цитирам известният културолог и развратник д-р Руфо:
— Оскар, когато се върнеш у дома, не очаквай много от съотечественичките си. Сигурно ще бъдеш разочарован, но за това няма да са виновни бедните любими. Американските жени, които са възпитани да не дават изява на половите си инстинкти, компенсират това с натрапчив интерес към ритуали в рамките на еднообра зието… и всяка една е сигурна, че знае „интуитивно“ точния ритуал, с който да възбуди мъжа. Но освен това, което знае никой не й казва нещо друго… особено един мъж, който се чувства нещастен в леглото с нея. Ето защо не се и опитвай да й казваш нещо. С това ти или ще я накараш да побеснее, или ще й смачкаш самочувствието. Ще засегнеш най-неприкосновената страна от нейната личност: митът, че жените знаят всичко за секса, само поради това, че са жени.
Руфо се намръщи.
— Типичната американка е сигурна, че е гениална като дамска шивачка, като специалист по вътрешна архитектура, като готвачка и винаги, като любовница. Обикновено всичките й тези претенции са неверни. Но не се опитвай да й го кажеш.
След това добави:
— Освен ако не намериш някоя под дванайсетгодишна възраст и не я отделиш, специално от майка й… и дори тогава може да е вече късно. Но не ме разбирай погрешно; и мъжете не са по-добри. Американецът е убеден, че е най-безстрашния войник, великия държавник, най-добрия любовник. Проверките, направени на място, показват, че и той се заблуждава. Дори по-лошо. Казано историко-културно съществува силно доказателство, че мъжете в твоята страна са допринесли в по-голяма степен от жените за омаловажаването на секса.
— Какво мога аз да направя в това отношение?
— Да прескачаш от време на време във Франция. Френските жени са почти толкова невежи, колкото и американските, но не са самомнителни и често възприемат новото.
Когато самолетът се приземи, изоставих тези си мисли, защото бях решил известно време да живея като отшелник. В армията бях научил, че без секс се живее по-лесно, отколкото без хляб… пък и имах сериозни планове.
Казах си, че ще бъда решителен, какъвто съм си по природа и ще работя упорито за постигане на поставената цел. Бих могъл да използвам сметките в швейцарската банка и да живея като плейбой. Но вече бях опитал този живот и знаех, че не ми е по вкуса.
Бях участвувал в най-голямото пиршество в историята… такова, каквото никой не би повярвал, че може да съществува. Сега беше време да си седна на задника и да се присъединя към анонимните герои. Да си герой е добре. Но един пенсиониран герой… първо е скучен, а освен това е и безделник.
Първото място, където отидох, беше Калифорнийския технологически институт.
Деканът, който лично приемаше кандидатите, не ме обнадежди много.
— Мистър Гордън, знаете ли, че при нас изгонените са повече от приетите? А и на преписа, който ми представяте, не можем да имаме пълно доверие. Пък и лошата атестация от предишното ви училище… ние бихме желали да дадем шанс на един бивш военнослужещ… но стандартите в това учебно заведение са по-високи. Освен това животът в Пасадина е доста скъп.