Аз ли съм този „Е. С. Гордън“ и дали имам билета и квитанцията? Х.Т. — ООД ще благодарят за отговора.
Последното писмо беше с клеймо „Армейска поща“ и съдържаше въпросната квитанция… на гърба с една бележка от издателя: Това ще ме научи никога повече да не играя на покер. Надявам се да спечелиш нещо… Дж. Л. Уедърби. Клеймото беше отпреди една година.
Гледах го замислен, после взех документите, които бях носил със себе си през вселените. Намерих билета. Беше зацапан с петна от кръв, но номерът ясно личеше.
Погледнах писмото. Второ тиражиране…
Заразглеждах билетите на силна светлина. Всички останали бяха фалшиви. Но отпечатъка на този билет и тази квитанция бяха така ясни, като на банкнотите. Не зная къде го купил Уедърби, но очевидно не и от същия крадец, от когото бях купил моите.
Второ тиражиране… не знаех, че има повече от едно тиражиране. Но тиражиранията зависеха от броя на продадените билети в партиди от 120 000 лири стерлинги. Бях прегледал номерата само от първото тиражиране.
Уедърби беше изпратил квитанцията на майка ми, във Висбаден, и квитанцията сигурно е била в Елмендорф, когато съм бил в Ница… след това е отишла в Ница и се е върнала в Елмендорф, защото Руфо беше оставил този адрес в „Американ експрес“; разбира се, Руфо е знаел всичко за мен и се погрижил да прикрие изчезването ми.
През тази сутрин преди една година, докато седях в кафето в Ница, аз съм имал в себе си печелившия билет, а квитанцията е пътувала по пощата. Ако бях разгледал другите страници на онзи брой на Хералд трибюн, вместо да чета „личните“ обяви, щях да видя номерата на печелившите билети от второто тиражиране и никога нямаше да отговоря на онази обява.
Щях да получа 140 000 долара и никога нямаше да видя втори път Стар…
Щеше ли да бъде затруднена Нейна Мъдрост?
Щях ли да откажа да последвам моята „Елена от Троя“ само защото джобовете ми щяха да са натъпкани с пари?
Позволих си да се съмнявам. Въпреки всичко щях да мина по Пътя на славата!
Най-малкото се надявах, че щях да постъпя така.
На следната сутрин телефонирах в завода, после отидох в една банка и извърших онази рутинна проверка, която вече бях правил два пъти в Ница.
Да, билетът беше истински. Питаха ме желая ли банката да извърши превода. Благодарих и излязох.
Един дребен човек от службата „Фискални приходи“ стоеше пред мен на входа…
Почти… Той говореше нещо по телефона, докато аз пишех писмо до Хоспитал тръст — ООД.
Малко по-късно му казах, че ще бъда последният глупак, ако се съглася банката да извърши това. По-скоро бих оставил парите в Европа. Той ми каза кротко, че не бива да имам такова отношение, че все пак ще трябва да се плащат данъци и се надява, че ще размисля, защото службата по фискални доходи не иска да плаща хонорари на информатори, но ще се наложи, ако се окаже, че с някои свои действия се мъча да избегна плащането на данъци.
Бяха ме спипали. Получих сумата от 140 000 долара и платих на чичо Шугар 103 000 долара данък. Кроткият дребен човечец ми посочи, че така е по-добре; много често хората не си плащат данъците, а после имат неприятности.
Ако бях в Европа, щях да имам 140 000 долара в злато… а сега имах само 37 000 долара в хартийки… защото свободните и суверенни американци не можеха да имат злато. Те можеха да започнат война, да унищожат комунизма или нещо друго. Не, аз не съм можел да оставя 37 000 долара в Европа като злато; това също било незаконно. Бяха много учтиви.
Преведох десет процента — 3700 долара на Уедърби и му разказах историята си. Взех 33 000 долара и основах фонд в колежа за моите братя и сестри, уредих нещата така, че семейството ми да не разбере, докато не станеше нужда. Надявах се, че новините за този билет не са достигнали Аляска. Вестниците от Лос Анжелис никога не отиваха там, но все пак новините се разнасяха. Оказах се в безкрайните списъци на мухльовците, получавах писма, предлагащи ми златни възможности, молещи за заеми, искащи подаръци.
Мина цял месец преди да разбера, че съм забравил да платя калифорнийските щатски данъци общ доход. Никога не съм бил длъжник.
Глава двадесет и втора
През деня стоях пред старата чертожна дъска, през нощта седях наведен над книгите, през почивните дни се дуелирах.
И продължавах да сънувам този сън…
За първи път ми се случи когато започнах тази работа и от тогава го сънувам всяка нощ…
Вървя по онзи много дълъг път, минавам един завой и виждам в далечината един красив замък. На кулите му се веят вимпели и до подвижния мост се вие пътека. Но аз зная, аз просто зная, че в неговата тъмница е затворена една принцеса.
Тази част от съня е винаги една и съща.