Ако един човек иска да се установи на едно място за около четирийсет години, дали Невя няма да е едно такова подходящо място? Вярно, там имаше дракони. Но нямаше мухи, нито комари, нито смог. Нямаше проблеми с паркирането, магистрални комплекси, които изглеждат като диаграми за коремна хирургия. И никъде нямаше светофарни уредби.
Мъри ще се радва да ме види. Бих могъл да се оженя за нея. И може би малката, как й беше името, сестричето й, също. Защо не? Сватбените обичаи не са навсякъде такива, каквито са в Падуа156. Стар ще бъде доволна; тя ще иска да се омъжи за Джоко.
Но първо ще отида да видя Стар, да изритам купчината чужди обувки. Няма да остана; ще кажа: „Някой път пак“, което ще се хареса на Стар. Това е фраза, една от малкото, която се превежда точно на жаргона на Центъра… и има почти същото значение.
„Някой път пак“, защото при нужда, в търсене на разтуха, навсякъде има момичета или приятни жени. А човек трябва да работи по своята специалност, което умните жени добре разбират.
Не мога да се откажа от пътуването; ще изживея живота си пълноценно. Един дълъг път, една пътека, един „Кралски скитник“, без да му е осигурено какво да яде, нито пък къде ще спи или с кого ще спи. Но някъде се намира Елена от Троя и нейните много сестри и там има още много работа за един джентълмен.
За един месец човек може да натрупа много чинийки. Започнах да изпадам в ярост, вместо да сънувам. Защо, по дяволите, Руфо никакъв го няма? От нерви пуснах още едно подробно съобщение. Дали Руфо не се беше върнал? Или пък е мъртъв?
А може би той „никога не е бил роден“? Може би съм мръднал и ще нося със себе си това бреме където и да отида? Сабята? Страхувам се да я погледна. Навремето срещнах един стар сержант, трийсетгодишен мъж, който беше убеден, че притежава всички диамантени мини в Африка. Той прекарваше вечерите, като си водеше счетоводни книги за тях. И аз ли се намирам в такава щастлива самоизмама? Това ли са авоарите, останали ми от моя месечен чек за инвалидност?
Усмихва ли се щастието някому повторно? Вратата в стената винаги ли изчезва, когато отново погледнеш към нея? Къде е кораба за Бригадуун? Братче, също като пощата в Бруклин: Оттук не можеш да отидеш там!
Ще дам на Руфо още две седмици…
Руфо ми се обади! Била му изпратена изрезка от моята обява, но имал малко затруднение. Не можел да ми каже по телефона, но предполагам, че се беше забъркал с месоядната Fraulein157 и е преминал през границата почти sans culottes158. Щял да пристигне тази вечер. Каза, че е много приятно да се сменят планети и вселени и че има предвид нещо интересно за мен. Може би малко рисковано, но не скучно. Мисля, че и за двете е прав. Руфо може да ти открадне цигарите и прислужницата, но при него нещата не са скучни… и ще умре, но ще ти защити гърба.
Така че утре тръгваме по онзи Път на славата, каменист и прочие.
Да имате дракони за убиване?