Имах проблем с парите, а „Америкън експрес“ е не само туристическо бюро, но и банка. Бях въведен в офиса на мениджъра и се запознахме.
— Нуждая се от съвет — казах аз. — Виждате ли, имам един от печелившите билети от лотарийното залагане.
Той се усмихна.
— Поздравявам ви! Вие сте първият човек от доста време, който идва тук с добри новини, вместо да се оплаква.
— Благодаря. Хм, проблемът е в това, че не зная дали билетът, на който се е паднал кон, има достатъчно висока стойност преди състезанието. Разбира се, това зависи и от коня.
— Разбира се — съгласи се той. — Кой кон ви се падна?
— Доста добър. Лъки Стар… точно това ме затруднява. Не зная дали да го продам или да го задържа за надбягването.
— Мистър Гордън, „Америкън експрес“ не дава съвети по конни състезания, нито пък е брокер за препродажба на билети за лотарийно залагане. Обаче… във вас ли е билетът?
Извадих билета и му го подадох. Беше омачкан и със следи от пот, понеже беше разиграван на покер. Ала печелившият номер ясно личеше.
Погледна го.
— Имате ли квитанция за него?
— Не е в мен.
Започнах да го баламосвам, че съм дал адреса на пастрока си и че пощата ми е заминала за Аляска. Той ме прекъсна:
— Това е добре. — Мениджърът натисна един звънец. — Алис, ще бъдеш ли така добра да помолиш мосю Рено да дойде?
Чудех се дали наистина това е добре. Бях получил билетите от първопритежателите и всеки бе обещал веднага, щом получи квитанцията, да ми я изпрати, но все още никой нищо не ми бе изпратил. Може би бяха наистина препратени за Аляска… Специално за този билет проверих, когато отворих трезора. Бях го купил от един сержант, който сега беше в Щутгард. Може би трябваше да му бутна нещо или пък да го попритисна, за да ми даде квитанцията.
Мосю Рено имаше вид на уморен учител.
— Мосю Рено е нашият експерт по тези въпроси — обясни мениджърът. — Бихте ли му дали билета да го прегледа, моля.
Французинът погледна билета и в очите му проблесна пламъче. Бръкна в джоба си, извади една бижутерска луна и присви очи.
— Превъзходно! — възкликна той одобрително. — Един от най-добрите. Може би е от Хонконг?
— Купих го в Сингапур. Той кимна и се усмихна.
— Естествено.
Мениджърът остана сериозен. Той се пресегна към писалището си, извади един билет за лотарийно залагане и ми го подаде.
— Мистър Гордън, този билет го купих в Монте Карло. Бихте ли ги сравнили?
За мен двата билета изглеждаха съвсем еднакви, с изключение на серийните номера и това, че този беше чист и нов.
— Какво трябва да видя?
— Може би това ще ви помогне. — Той ми предложи една лупа за четене.
Билетът за лотарийно залагане се печата на специална хартия и на него има гравиран портрет в няколко цвята. Изработката му е по-добра от тази на банкнотите в някои страни.
Много отдавна бях разбрал, че ако вторачиш поглед в попа, той няма да се превърне асо. Върнах билета.
— Моят е фалшив, така ли?
— Не съм казал такова нещо, мистър Гордън. Предполагам, че ще потърсите и друго мнение. Например в офиса на Банк ъв Франс.
— Сам мога да видя. На моя билет линиите на гравюрата не са еднакво плътни и равни. На места са накъсани. Под лупа отпечатъкът изглежда размазан. — Обърнах се. — Има ли смисъл, мосю Рено?
Експертът вдигна безучастно рамене.
— Изкусна изработка.
Благодарих му и излязох. Проверих билета в Банк ъв Франс, не защото се съмнявах в експертизата, а защото човек не се съгласява да му отрежат крак или да загуби 140 000 долара без да чуе и друго мнение. Там експертът дори не си направи труд да погледне с лупа. „Фалшив — заяви той. — Безполезен“.
Беше невъзможно тази нощ да се върна в Ил дьо Левант. Вечерях, а след това наминах при предишната си хазайка. Моят креват беше свободен и тя ми позволи да го наема за една нощ. Заспах бързо.
Не бях така подтиснат, както очаквах. Почти се чувствах облекчен. За известно време имах чудесното усещане, че съм богат… и предусетих неприятните грижи на богатите. И двете усещания бяха интересни, но не ми се щеше отново да ги изживявам, поне не веднага.
Сега нямах никакви грижи. Оставаше ми единствено да реша кога да се завърна в родината, но с този евтин живот на острова не се налагаше да бързам. Единственото, което ме безпокоеше, бе, че поради това припряно пътуване до Ница може да изпусна „Елена от Троя“, cette grand blonde! Si grande… si belle… so majestic!35 Заспах c мисълта за нея.
Смятах да хвана ранния влак, а след това първото параходче. Но предния ден бях изхарчил почти всичките си пари, а докато бях в Америкън експрес не се сетих да изтегля други. Освен това не бях проверил и пощата си. Не очаквах някой да ми пише, освен майка ми и, може би, леля ми. Единственият ми близък приятел в армията беше убит преди шест месеца. Пощата щях да взема докато чаках за парите.