Направих една богата закуска. Французите смятат, че човек може да посрещне деня с едно кафе от цикория и мляко с кроасан, което вероятно е причина за колебливата им политика. Влязох в едно кафе до един голям павилион, единственият в Ница, в който можеше да се прочете „Старс & Страйпс“ и където се продаваше „Хералд-триб“. Поръчах си пъпеш, cafe complet36 за двама и един omelette aux herbes fines37 и се почувствах доволен от живота.
Когато пристигна „Хералд-триб“, наруших сибаритското си удоволствие38. Заглавията бяха по-лоши от друг път и ми напомниха, че все пак ми предстоеше да се устроя в този свят. Не можех вечно да остана на Ил дьо Левант.
Ала защо да не остана там, докато това е възможно? Още не ми се искаше да започна да уча, а мечтата ми за гараж с три коли беше така мъртва, както и билета от лотарийното залагане. Ако третата световна война беше неизбежна, нямаше никакъв смисъл да ставам инженер в Санта Моника със заплата от шест или осем хиляди долара.
По-добре беше да си изживея истински живота, да правя любов с млади момичета, да се радвам на настоящето, а после… Е, може би ще отида във Военноморския флот като баща ми.
Разгърнах вестника на страницата с „личните“.
Бяха доста добри. Освен обичайните предложения за психически сеанси и усвояване на йогизма имаше и няколко нови. Например:
НАГРАДА! Възнамерявате ли да се самоубиете? Припишете ми договора за наемане на апартамента ви и аз ще направя щастливи последните ви дни. Пощенска кутия 323, Н-Т.
Или: Джентълмен индус, невегетарианец, търси запознанство с културна дама от Европа, Африка или Азия, собственичка на спортна кола. Цел: Подобряване на международните отношения. Пощенска кутия 107.
Как ли може да стане това в спортна кола?
Едно беше много злокобно… Хермафродити от цял свят, ставайте! Вие нямате какво да губите, освен веригите си. Тел. Opera 5909
Следващото започваше така:
СТРАХЛИВЕЦ ЛИ СТЕ?
Е, да, разбира се. Ако е възможно. Ако имам право на избор. Продължих да чета:
СТРАХЛИВЕЦ ЛИ СТЕ? Тогава това не се отнася за вас.
Имаме голяма нужда от смел мъж: на 23 до 25 години, в отлично здраве, висок най-малко шест фута, тежък около 190 фунта, който да владее говоримо английски и да ползва френски, да умее да борави с всички видове оръжия, да има известни познания от техника, да е изучавал основите на математиката, да желае да пътува, да няма семейни или сантиментални връзки, да има несломима смелост, да е с красиво лице и добро телосложение. Постоянен ангажимент, много високо заплащане, незабравимо приключение, голяма опасност. Кандидатства се лично, 17, улица Данте, Ница, 2-ри етаж, ап.D.
Прочетох изискванията за лицето и телосложението с голямо облекчение. За момент ми се стори, че някой с извратено чувство за хумор си е направил жестока шега с мен. Някой, който познава навика ми да чета „Личните“.
Адресът се намираше на стотина ярда39 от мястото, на което се намирах. Прочетох отново съобщението.
Платих за ползването на вестника, оставих приличен бакшиш, купих си от павилиона „Старс & Страйпс“, отидох пеша до „Американ експрес“, изтеглих пари и си взех пощата, след което се отправих към железопътната гара. Следващият влак за Тулон заминаваше след час, така че влязох в бара, поръчах си бира и се заех с четене.
В писмото си майка ми изказваше своите съжаления, че не сме се видели във Висбаден. Тя описваше от какво са боледували децата, оплакваше се от високите цени в Аляска, окайваше се, че не са останали в Германия. Напъхах писмото в джоба си и разтворих „Старс & Страйпс“.
Зачетох: СТРАХЛИВЕЦ ЛИ СТЕ — съвсем същото съобщение, от началото до края.
Изръмжах и хвърлих вестника.
Имах още три писма. В едното ме приканваха да направя своя принос за атлетическата асоциация на бившия ми колеж. Във второто предлагаха да ме посъветват в избора на моите инвестиции срещу специална такса от само 48 долара на година. Последното беше чист плик без марка, очевидно донесен на ръка в „Американ експрес“.
В него имаше само изрезка от вестник, озаглавена: СТРАХЛИВЕЦ ЛИ СТЕ?
Беше същото съобщение, както останалите две, с тази разлика, че в последното изречение една дума беше подчертана: Кандидатства се лично…
Взех такси до улица „Данте“. Ако побързам, щях да имам време да разнищя тази загадка и да успея да хвана влака за Тулон. Наближих № 17, скочих от колата, изтичах до апартамент „D“ и срещнах един младеж, който тъкмо излизаше оттам. Беше висок шест фута, красив в лице и в тяло и приличаше на хермафродит.