На вратата имаше надпис на френски и английски: S Д-Р БАЛСАМО — ПРИЕМ ПО ПРЕДВАРИТЕЛНО УГОВОРЕНИ ЧАСОВЕ.
Името ми звучеше познато и малко фалшиво, но не спрях да помисля. Отворих вратата и влязох.
Офисът беше претрупан с вещи по начин, достъпен само на френските адвокати и на плюшкиновците. Зад писалището, весело усмихнат, седеше един тип, приличащ на джудже, с проницателни очи, розово лице и теме, каквото никога не бях виждал, и врат обрасъл с невчесана бяла коса. Погледна ме и се изкиска.
— Привет! Значи вие сте герой?
Неочаквано той измъкна револвер, дълъг почти колкото него и също толкова тежък, и го насочи към мен. По цевта му можеш да караш фолксваген.
— Не съм герой — отвърнах навъсено. — Страхливец съм. Дойдох просто да разбера що за шега е това.
Отместих се настрана, избих от ръката му онова ужасно артилерийско оръдие и го взех. После му го върнах.
— Не си играйте с това нещо или ще ви го завра, знаете къде. Бързам. Вие ли сте доктор Балсамо? Вие ли пуснахте онова съобщение?
— Тюх, тюх. — възкликна той, без ни най-малко да се разсърди. — Ама че припрян младеж. Не, доктор Балсамо е хей там.
Той посочи с глава към двете врати вляво и натисна един звънец на писалището — единственото нещо в тази стая, което не беше от времето на Наполеон.
— Влезте. Тя ви очаква.
— Тя? През коя врата?
— А, дамата или тигърът? Има ли значение за крайната цел? Един герой ще знае. Страхливецът ще избере не тази врата, която трябва, мислейки че го лъжа. Allez-у!40 Vite, vite!41 Schnell!42 Заминавай, Мак.
Изръмжах и блъснах дясната врата.
Лекарката стоеше с гръб към мен пред някаква апаратура до стената и беше облечена в една от онези бели, с висока яка манти, така любими на здравните работници. Отляво имаше маса за хирургически прегледи, отдясно модерна шведска кушетка. Имаше и няколко шкафа от лъскава неръждаема стомана и стъкло и няколко дипломи в рамка. Цялата стая беше толкова модерна, колкото предната беше старомодна.
Когато затворих вратата, тя се обърна, погледна ме и тихо каза:
— Радвам се, че дойде. — После се усмихна и допълни гальовно: — Много си красив. — В следващия миг ме прегърна.
Глава четвърта
Приблизително една минута, четирийсет секунди и няколко столетия по-късно доктор Балсамо — „Елена от Троя“ отмести устни на един инч от моите и каза:
— Пусни ме, моля те, после се съблечи и легни на масата за прегледи.
Чувствах се така, сякаш бях спал девет часа, после съм взел душ и три глътки студен аквавит43 на гладен стомах. Бях готов да направя всичко, което пожелаеше.
— Хм! — възкликнах аз.
— Моля. Ти си точно този, който ми трябва, но все пак трябва да те прегледам.
— Е… добре — съгласих се аз. — Ти си докторът — добавих и започнах да си разкопчавам ризата. — Значи си доктор, така ли? Искам да кажа лекар.
— Да. Между другото. Изхлузих си обувките.
— И защо искаш да ме прегледаш?
— Да проверя дали нямаш магьоснически знаци по тялото. О, зная, че няма да намеря. Но трябва да потърся и други неща. Искам просто да те предпазя.
Чувствах студенината на кушетката през кожата си. Защо не постилат нещо на тези маси?
— Значи се казваш Балсамо?
— Едно от имената ми — отговори тя, докато пръстите й нежно докосваха различни места от тялото ми. — Това е фамилно име.
— Един момент. Граф Калиостро!44
— Един от моите вуйчовци. Да, използвал е това име. Макар да не му е истинското име, както и Балсамо. Чичо Джоузеф е доста непочтен и обича много да лъже.
Тя опипа един стар, малък белег.
— Апендиксът ти е махнат.
— Да.
— Добре. Сега да видя зъбите ти.
Отворих широко уста. Лицето ми не е много красиво, но зъбите ми биха могли да служат за реклами на „Пепсодент“. Тя погледна и кимна.
— Следи от флуорид. Добре. Сега трябва да ти взема кръв.
Не бих се възпротивил дори ако за целта трябваше да ме ухапе по врата. Нито пък щях много да се изненадам. Извърши го по общоприетия начин. Взе десет кубически сантиметра от вената на лявата ми ръка и постави пробата в апарата до стената. Включи го, той се завъртя и забръмча, а тя дойде при мен.
— Слушай, принцесо — казах аз.
— Не съм принцеса.
— Е… не ти знам малкото име, а пък ти намекна, че фамилното ти име всъщност не е Балсамо, а не искам да те наричам „докторе“. — Наистина не исках да наричам „докторе“ най-хубавата жена, която някога съм се надявал да срещна… не и след няколкото целувки, които изличиха от паметта ми спомена за всяка друга целувка, която някога съм получавал.
44
Граф Алесандро ди Калиостро (Джузепе Балсамо), италиански авантюрист и мошеник, 1743–95 — бел.пр.