— Какво е това? — попитах аз.
— Карта, която ще ни заведе там, закъдето сме тръгнали.
— Прилича ми повече на пентаграм48.
Тя вдигна рамене.
— Това е магическата фигура на властта. Една схематична кръгова диаграма може би ще е по-добра. Но, герое мой, не мога да губя време в обяснения. Легни, моля те, веднага.
Отидох при дясната кушетка, която ми посочи тя, но не можех да не попитам:
— Стар, да не би да си магьосница?
— Ако това ти харесва. А сега те моля, без приказки. — Тя легна и протегна ръка. — И ме хвани за ръката, госнодарю мой, необходимо е.
Ръката й беше мека и топла и много силна. Малко след това светлината премина в червена, а после напълно изчезна. Заспах.
Глава пета
Събудих се от пеенето на птички. Ръката й беше все още в моята. Обърнах глава към нея и тя ми се усмихна.
— Добро утро, милорд.
— Добро утро, принцесо. — Огледах се. Лежахме на същите черни кушетки, само че сега те бяха на открито, в една обрасла с трева долчинка, до тихо ромолящо поточе — място така естествено красиво, сякаш беше създадено от опитни японски градинари.
През листата на дърветата върху златното й тяло струяха топли слънчеви лъчи. Вдигнах глава към слънцето, после отново погледнах към нея.
— Сутрин ли е? — Трябваше да е вече пладне и дори по-късно.
— Тук отново е сутрин.
Неочаквано чувството ми за ориентация се завъртя като пумпал, почувствах се замаян. Загубих представа за посоките… нещо, което изпитвах за първи път и което беше много неприятно. Не можех да определя къде е север.
После нещата се успокоиха. Северът беше нататък, нагоре по потока… а слънцето изгряваше, беше може би девет часа сутринта, и щеше да премине през северното небе. Бяхме в южното полукълбо. Няма страшно.
Нямаше никакъв трик… Просто на един глупак инжектират наркотик по време на медицински преглед, завличат го на борда на един „Боинг-707“, с който го закарват в Нова Зеландия, като през това време, ако е необходимо, му дават алкохол с упойваща субстанция. Събуждат го, когато намерят за добре.
Не казах такова нещо и дори не си го помислих. Пък и не беше вярно.
Тя стана.
— Гладен ли си?
Изведнъж разбрах, че един омлет преди няколко часа… преди колко?… никак не е достатъчен за един здрав, зрял мъж. Станах и провесих крака към тревата.
— Бих изял цял вол.
Тя се усмихна.
— Страхувам се, че магазинът на Ла Сосиете Аноним дьо Хипофаж е затворен. Какво ще кажеш, ако ти предложа да си уловим пъстърва? Тук ще трябва да почакаме известно време, така че може би няма да е лошо да похапнем. Не се безпокой, мястото е защитено.
— Защитено?
— Безопасно.
— Добре. Но ще ни трябват прът и куки.
— Аз ще ти покажа. — Онова, което ми показа, не бяха рибарски принадлежности, а как да ловя риба с ръце. Нагазихме в потока, който беше приятно прохладен и запристъпвахме колкото се може по-тихо. Избрахме едно място под надвиснала скала… място точно където пъстървите обичат да се събират и да размишляват… — нещо като джентълменски клуб.
Пъстърва се лови с ръце, като най-напред се спечели нейното доверие, а после се злоупотреби с него. Само за две минути хванах една с тегло два-два и половина фунта и я хвърлих на брега. Веднага след мен и Стар хвана една почти толкова голяма.
— Колко можеш да изядеш? — попита ме тя.
— Излез на брега и се изсуши — отговорих аз. — Ще хвана още една.
— Хвани още две или три — додаде тя. — Ще дойде и Руфо. — Тя внимателно излезе от потока.
— Кой?
— Твоят придворен.
Не казах нищо. Преди закуска бях готов да повярвам в седем невъзможни неща, затова продължих да ловя закуската. Обогатих я с още две риби, последната от които беше най-голямата пъстърва, която някога съм виждал. Този рибок просто сам ми се навря в ръцете.
Стар вече беше стъкнала огън и чистеше рибите с един остър камък. Полезно умение, всяко момиче-скаут или магьосница може да стъкне огън без кибрит. Аз също мога, при условие че имам на разположение няколко часа и много късмет, докато трия две сухи дървета едно в друго. Забелязах, че двете черни кушетки бяха изчезнали. Е, не бяха моя грижа. Клекнах и се заех да помагам в чистенето на пъстървите.
Стар скоро се върна с плодове, подобни на ябълки, но бяха тъмно виолетови и приличаха на гъби. Тя ги носеше на едно широко листо, подобно на листо от кана49 или ти50, само че по-голямо. Повече приличаше на бананов лист.
Устата ми се напълни със слюнка.
— Сега да имахме и сол.
— Ще донеса. Страхувам се само, че ще бъде малко едричка.
48
Фигура, подобна на петолъчна звезда, използвана като символ от мистици и астролози от Средните векове — бел.пр.
49
Всяко тропическо растение от класа carina или семейството Сапасеае, Което има големи листа и ефектни цветове — бел.пр.