Багажът на Руфо се оказа една малка черна кутия, с размер и форма на портативна пишеща машина. Той я отвори.
После пак я отвори.
След това продължи да я отваря…
И продължи да разгъва нейните страни и да ги слага на земята, докато това малко нещо придоби размерите на каравана, препълнена с различни неща. От времето, когато получих прякора „Верния Джеймс“, още щом се научих да говоря, всички знаят, че на всеки 22-ри февруари печеля томаховката. Това може би е достатъчно, за да заключите, че съм жертва на илюзия, дължаща се на хипноза или на дрога.
Аз лично се съмнявам. Всеки, който е учил математика, знае, че не е задължително вътрешността да бъде по-малка от периферията и всеки, който е имал съмнителната привилегия да види как една дебела жена влиза и излиза през тесен обръч знае, че това е вярно на практика. Но багажът на Руфо просто разширяваше този принцип.
Първото нещо, което извади, беше един голям сандък от тиково дърво. Стар го отвори и започна да вади от него чудесни неща.
— Оскар, какво ще кажеш за тази? — Беше взела една дълга, зелена рокля, която държеше до тялото си, за да мога ио-добре да я видя. — Харесваш ли я?
Разбира се, че я харесвах. Беше оригинал — а по някакъв начин знаех, че Стар никога не носи копия — и не смеех да си помисля колко струва.
— Това е чудно красива рокля — казах аз. — Но… ще пътуваме ли?
— Веднага тръгваме.
— Никъде не виждам такси. Няма ли да се скъса?
— Тя не се къса. Аз обаче нямам намерение да я нося, исках само да ти я покажа. Не е ли хубава? Искаш ли да бъда модел с нея? Руфо, искам онези сандали с високи токове и смарагди.
Руфо отговори на онзи език, на който ругаеше, когато пристигна. Стар вдигна рамене и каза:
— Не бъди нетърпелив, Руфо. Игли ще почака. Във всеки случай не можем да говорим с Игли по-рано от утре сутринта. Милорд Оскар по-напред трябва да научи езика.
Тя постави зеления разкош обратно в сандъка.
— А сега ето един малък екземпляр — продължи тя, като вдигна дрехата, — който е направо неприличен и няма никакво друго предназначение.
Можех да видя защо. Това беше пола с малък корсаж, който само поддържаше без нищо да прикрива — стил, който казват, че бил много популярен в Крит и още по-популярен в Оувърсийз уикли, Плейбой и много нощни клубове. Стил, който превръща оклюмалите мъжки достойнства в твърди стикове за голф. Не смятам обаче, че Стар се нуждаеше от нея. Руфо ме удари но рамото.
— Шефе? Искаш ли да разгледаш оръжейния склад и да си избереш каквото ти трябва?
Стар го смъмри:
— Руфо, животът трябва да се изживява с удоволствие, а не да се претупва.
— Ще имаме много повече живот, който да изживеем с удоволствие, ако Оскар избере онова, с което най-добре може да си служи.
— Няма да има нужда от оръжие преди да стигнем селището, където ще срещнем Игли — отговори Стар.
Тя обаче не настоя да ми показва повече дрехи и докато се наслаждавах от нейното присъствие, пожелах да видя какви оръжия има, особено щом щеше да се наложи да ги използвам, което очевидно беше неизбежно.
По време на модното шоу на Стар Руфо беше подредил една колекция от оръжия, представляваща съчетание между излишък от армейски склад и военно-исторически музей — саби, пистолети, пика — дълга може би двайсет фута52, мачете, ръчни гранати, лъкове и стрели, ками…
— Нямаш прашки — укорих го аз.
Той прие самодоволен вид.
— Какъв вид искаш, Оскар? С дървен чатал или истинска?
— Съжалявам, че споменах за прашка. С никой от двата вида не мога да уцеля дори слон. — Взех един автомат Томпсьн, проверих дали е празен и започнах да го разглобявам. Изглеждаше почти нов, беше използван само за прострелване. Този автомат не е по-точен от бейзболна топка, ударена с бухалка, а и ефективната му далекобойност не е по-голяма. Но си има своите достойнства… като удариш с него някого по главата, пада и остава на място. Къс е, не е много тежък и има голяма огнева мощ за кратко време. Това е оръжие за бой в гористи местности, както и за гъсто населени райони.
На мен обаче ми харесваше нещо с щик на края, в случай на близък бой… и с голяма точност и далекобойност, в случай че съседите още отдалеч проявят недружелюбни намерения. Оставих автомата и взех една пушка Спрингфийлд53 — от арсенала на Рок Айлънд54, както се виждаше от серийния номер. В този модел имам същото доверие, както в самолетите „Гууни Бърд“. Някои неща от техниката са достигнали съвършенство и единственото възможно подобрение е да се промени основно тяхната конструкция.
Отворих затвора, пъхнах нокътя на палеца си в пълнителя и погледнах през цевта. Беше лъскава и каналите бяха напълно запазени. Накрая на дулото имаше малка звездичка. Беше добро оръжие.
53
0.30 мм пушка въведена на въоръжение в американската армия през 1903 г и използвана през Първата световна война — бел.пр.