Имах чудесна възможност (Руфо беше зает със себе си и далеч от нас) да я сграбча в обятията си, да я притисна до гърдите си, а след това без да губя време да продължа по-нататък. Мисля че тя не би изразила никакъв протест; вярвах, че с готовност щеше да приеме моята агресия.
По дяволите, аз знаех, че тя нямаше да възрази гласно. Тя или щеше да ме постави на мястото ми с някоя остра забележка, или щеше да затвори очи и да се отдаде на удоволствието.
Не можех да го сторя. Не можех дори да започна.
Не зная защо. Намеренията ми към Стар все се колебаеха от вулгарни до почтени и обратно, но винаги съм бил практичен спрямо нея още от момента, когато я видях за първи път. Бих могъл да изложа нещата и по следния начин: намеренията ми към нея винаги са били строго непочтени, но с безкрайното желание да ги превърна в почтени, веднага щом срещнем мирови съдия.
Открих обаче, че не мога да я докосна с пръст по друг начин освен да й помогна да измие сапуна от косата си.
Докато се мъчех да си обясня този факт, заровил и двете си ръце в русата й коса и недоумяващ какво ме спира да не я прегърна през кръста, който беше само на няколко инча от мен, чух пронизително изсвирване.
После някой извика името ми… новото ми име.
Огледах се.
Руфо, гол, с тази негова отвратителна кожа, преметнал кърпи през рамо, стоеше на брега на около десетина фута и се мъчеше да надвика шума на водата, и да привлече вниманието ми.
Пристъпих няколко крачки към него.
— Какво има пак? — изръмжах аз.
— Питах дали не искаш да те обръсна или ще си пускаш брада.
Докато се чудех дали да извърша криминално престъпление или не, опипах лицето си и установих, че прилича на кактус. Неприятното чувство ми помогна да възпра своя еротичен устрем. Жилет, Аква Велва, Бурма Шейв и т.н. бяха направили наплашения американски мъжкар, т.е. мен, нерешителен при опит за съблазняване (или изнасилване), ако всичко не е предварително планирано. А аз не се бях бръснал от два дни.
— Нямам самобръсначка — отговорих му.
Той ми показа един бръснач.
Стар приближи до мен. Протегна се и хвана брадичката ми с два пръста.
— Ще бъдеш величествен с брада — каза тя. — Може би ще приличаш на Ван Дайк с тези подигравателни мустачки.
Щом тя мислеше така, аз също бях на това мнение. Освен това брадата щеше да скрие по-голямата част от белега ми.
— Както кажеш, принцесо.
— Лично аз предпочитам да си останеш такъв, какъвто те видях първия път. Руфо е добър бръснар. — Тя се обърна към него. — Помогни му, Руфо. И ми подай кърпата.
Стар тръгна към палатката, като пътьом се бършеше с кърпата. Щях да бъда щастлив, ако ме беше помолила да й помогна. Руфо каза уморено:
— Защо не защити правото си? Тя каза да те обръсна, така че сега трябва да… и ми попречи да се изкъпя, като че ли не можеше да почака. Тя обаче не трябва да чака.
— Ако имаш огледало, мога сам да се обръсна.
— Бръснал ли си се някога с бръснач?
— Не, но мога да се науча.
— Можеш да си прережеш гръкляна, а на нея това никак няма да й хареса. Иди ей там на брега, където ще мога да стоя във топлата вода. Не, не! Не сядай. Легни и си сложи главата накрая. Не мога да бръсна прав човек. — Той започна да ме сапунисва.
— Искаш ли да знаеш защо? Изучих занаята като бръснех трупове. Трябваше да ги правя по-красиви, така че опечалените им близки да се гордеят с тях. Не мърдай! Щях да ти отрежа ухото. Обичам да бръсна трупове, те не се оплакват, никога не правят забележки и не ми отговарят… и винаги стоят неподвижни. Най-добрата работа, която някога съм имал. Но сега ще обръсна теб…
Той спря, а острието беше точно на адамовата ми ябълка и започна да ми описва трудностите, които има.
— Почивен ден в събота ли? По дяволите, нямам почивен ден дори в неделя! Ей, онзи денпрочетох, че някои в Ню Йорк… Ти бил ли си в Ню Йорк?
— Бил съм в Ню Йорк. И махни тази гилотина от врата ми докато размахваш така ръка.
— Ако продължаваш да приказваш, непременно ще те порежа. Та онези били подписали договор за двайсет и пет часова работна седмица. Седмица! А аз трябваше да се боря за двайсет и пет часов работен ден. Знаеш ли колко работни часа имам в момента?
Казах му, че не зная.
— Ето, отново приказваш. Ако ти кажа, че са по-малко от седемдесет, ще те излъжа. И за какво? За слава? Каква слава може да има в един малък куп изсъхнали кости? Богатство? Оскар, казвам ти истината, избръснал съм повече трупове от жените в султанския харем и на нито един не му пукаше дали беше облечен в рубини с размерите на носа ти и два пъти по-червени от него… или в парцали. Каква полза може да има от богатството един мъртвец? Кажи ми, Оскар, като мъж на мъж, докато пея я няма: защо й позволи да те забърка в това?