— Стар — казах аз, — какъв е характерът на спора, който имаме с него?
— Ти трябва да го убиеш, милорд.
Отново го погледнах.
— Не можем ли да се споразумеем за мирно съвместно съществуване? Взаимен контрол, културен обмен и прочие?
Тя поклати глава.
— Не е достатъчно умен за такова споразумение. Той е тук, за да ни попречи да отидем в долината… или той, или ние трябва да умрем.
Поех дълбоко дъх.
— Принцесо, намерих решение. Човек, който винаги спазва законите, очевидно е по-голям глупак от онзи, който ги нарушава винаги, когато има възможност. Сега не е време да се тревожим за местния закон Съливан.
Трябват ми огнехвъргачка, миномет, няколко гранати и най-тежкокалибрения пистолет, който има в онзи арсенал. Можеш ли да ми покажеш как да ги измъкна от там?
Тя разрови огъня.
— Герое мой — каза Стар бавно, — искрено съжалявам… но не е толкова просто. Забеляза ли миналата нощ, когато пушехме, че Руфо ни запали цигарите от свещите? Не използува дори джобна запалка.
— Е…не. Не се замислих.
— Тази разпоредба срещу огнестрелни оръжия и експлозиви не представлява закон като онези на Земята. Тя е нещо повече; тук е невъзможно да се използват такива неща.
— Искаш да кажеш, че няма да действат.
— Няма да действат. Може би точната дума е „омагьосани“.
— Стар. Погледни ме. Ти може би вярваш в магии. Аз обаче не вярвам. Залагам седем към едно, че автоматите Томпсън също не вярват. Искам да проверя. Ще ми помогнеш ли да ги разопаковам?
За първи път тя изглеждаше истински разтревожена.
— О, милорд, моля те недей!
— Защо?
— Дори самият опит ще бъде гибелен за нас. Повярвай ми, зная повече от теб за рисковете и опасностите… и за законите… на този свят. Повярвай ми, че не искам да умреш. Моят живот и сигурност зависят от твоя. Моля те!
Невъзможно е да не повярваш на Стар, щом представя нищата по такъв начин. Отговорих й замислено:
— Може би си права… може би онзи тип отсреща крие под ръката си шестинчова гаубица. Хм, Стар, имам още по-добра идея. Защо не се върнем бързо по пътя, по който дойдохме, и се заселим на онова място, където ловихме риба? След пет години Ще имаме хубава малка ферма. След десет, когато се заселят и други наоколо, ще имаме и хубав малък мотел с плувен ба сейн и игрище за голф.
Тя нежно се усмихна.
— Милорд Оскар, няма връщане назад.
— Защо да няма? Мога да намеря пътя със затворени очи.
— Но те ще ни намерят. Не точно Игли, но много като него ще бъдат изпратени да ни измъчват и убият.
Отново въздъхнах.
— Както кажеш. Освен това съм чувал, че мотелите, които не са на магистрали, са доста рисковани. Всред нещата ни има и една бойна брадва. Може би ще мога да му отсека краката, преди да ни е видял.
Тя отново поклати глава. Тогава я попитах:
— Сега пък какво има? Да не би да трябва да се бия с него с вързани ръце? Мислех че всяко оръжие, което реже или промушва… и при което трябва да използвам собствена мускулна сила… е допустимо?
— Наистина е така, милорд. Но няма да помогне.
— Защо?
— Игли не може да бъде убит. Виждаш ли, той всъщност не е живо същество. Той е неуязвим. Саби или ножове, или дори брадви не могат да го наранят; те просто отскачат от него. Виждала съм с очите си.
— Да не би да искаш да кажеш, че е робот?
— Не, ако имаш предвид механизми, колела и печатни платки. По-скоро е голем68. Игли представлява имитация на живот — добави Стар, — в някои отношения по-добра от живота, тъй като няма начин… поне доколкото на мен ми е известно… да бъде убит. Но по-лошото е, че Игли не е достатъчно интелигентен, нито достатъчно уравновесен. Той не може да преценява какви могат да бъдат последствията от едно или друго действие. Сега Руфо работи над него, загрява го за теб, опитва се така да го раздразни, че да не може да разсъждава разумно.
— Така ли? Ха! Сигурно трябва да благодаря за това на Руфо. Много да му благодаря. Така мисля. Е, принцесо, сега какво се очаква от мен?
Тя разпери ръце, сякаш това е очевидно.
— Когато си готов, ще освободя охраната… тогава ти ще го убиеш.
— Но ти току-що каза…
Спрях. Когато премахнаха Чуждестранния легион, за такива романтични типове като мен останаха малко добре платени работи. С това същество би могъл да се справи Амбопа. Конан… сигурно. Или Хок Каре. Или дори Дон Кихот, защото то беше голямо колкото вятърна мелница.
68
Направена от човек фигура с форма на човешко същество и надарена с живот (евр. фолклор) — бел.пр.