Руфо се усмихна като водоливник.
— Ще бъде много весело!
Тези двама песимисти изглежда повярваха, че планът ще успее. Ето защо се заехме с неговото изпълнение. Руфо започна да отправя към Игли такива отвратителни думички, че дори Олимпия прес би ги цензорирала. После предложи на Игли да го гони и му обеща като облог отвратителни сквернословия.
На Игли му беше необходимо страшно много време да задвижи огромното си туловище, но когато тръгна, беше по-бърз от Руфо и остави след себе си диря от изпаднали в паника животни и птици. Аз съм доста бърз, но едва успявах да следвам гиганта, на няколко крачки встрани зад него, надявайки се, че Стар няма да вдигне защитата, ако Игли догони Руфо на сушата.
Стар вдигна защитата точно когато Руфо пресече бариерата, достигна брега и направи идеален скок, без да губи време, точно според плана.
Всичко останало обаче се различаваше от плана. Мислех, че Игли е твърде глупав и няма да разбере, че бариерата я няма. Той продължи няколко крачки след като Руфо беше скочил, после отведнъж спря и остана на сушата.
Ударих го, против правилата, за да скочи и той падна… но не във водата. И неочаквано се оказах сграбчил един борещ се и силно вонящ голям труп.
На помощ веднага ми дойде една дива котка, а скоро след това и Руфо, от който капеше вода.
Положението беше доста безнадеждно. Сигурно щяхме да изгубим битката. Игли беше по-силен и от трима ни, взети заедно. Беше целият мускули, воня, нокти и зъби. Бяхме изподрани, контузени, с рани по телата… докато на Игли му нямаше нищо. О, той крещеше като телевизионна реклама всеки път, когато някой от нас му извиеше ухо или пръст, но на практика не бяхме му направили нищо, докато той определено ни нараняваше. Нямаше никаква надежда да съборим тази грамада във водата.
Хванах с ръце краката му и останах така, докато Стар се мъчеше да държи едната му ръка, а Руфо другата. Положението обаче беше несигурно. Игли блъскаше като гърмяща змия с пречупен гръбнак и непрекъснато освобождаваше един или друг крайник и се опитваше да извади нечие око или да хапе. Бяхме в неизгодно положение и аз се намерих увиснал на мазолестия му крак, като се опитвах да го извия, и в същото време виждах отворената му уста, широка като капан за мечки и също толкова непривлекателна. Зъбите му имаха нужда От почистване.
Напъхах палеца на крака, който държах, в устата му.
Игли пищеше, но аз продължих да го напъхвам и много скоро той вече нямаше възможност да пиши. Когато вече беше нагълтал собствения си ляв крак до коляното, успях да сваля дясната му ръка от Стар и да я насоча към разчекнатата му уста.
— Помогни ми! — извиках аз. — Пъхай!
Тя веднага схвана идеята и започна да натиска заедно с мен. Тази ръка влезе в устата му до лакета, а кракът хлътна още по-навътре, чак до бедрото. Руфо също помагаше. Той насочи лявата му ръка покрай бузата и я бутна в устата. Игли вече не се съпротивляваше така силно, вероятно поради недостиг на въздух. Руфо дърпаше назад косматите му ноздри, аз натисках с коляно бузата му, а Стар натъкваше в устата му палеца на десния му крак.
Продължихме да го храним със собствената му плът, пъхайки инч подир инч, без да позволяваме нещо да излиза навън. Той все още потреперваше и се опитваше да се освободи, докато го навихме на руло чак до бедрата, после до миризливите подмишници и накрая тялото му почти изчезна.
Беше като правене на снежна топка, но в обратен ред; Колкото повече напъхвахме, толкова по-малък ставаше Игли и толкова повече се разчекваше устата му… най-Отвратителната гледка, която съм виждал някога. Скоро той стана колкото медицинска топка… после колкото футболна… след това колкото бейзболна, а аз го месех между дланите си и продължавах силно да напъхвам… Топка за голф, стъклено топче, грахово зърно… докато накрая не остана нищо, освен едно мазно петно по ръцете ми.
Руфо въздъхна дълбоко.
— Предполагам, че това ще го научи да не си пъха крака в устата, когато наоколо му има същества, по-съвършени от него. Готови ли сте за закуска?
— Искам най-напред да си измия ръцете — казах аз.
Всички се изкъпахме, като използвахме много сапун, после Стар се погрижи за раните ни. Стар беше превъзходен лекар. Лекарството, което използуваше, не щипеше, раните ни бързо се затвориха. Руфо беше ухапан много лошо; от лявото му бедро липсваше парче месо голямо, колкото хамбургер от четирийсет цента. Но когато Стар свърши с превръзката, той можеше да се движи и изглежда раната му не го болеше.