Руфо ни нахрани с хубави малки тиганички и големи немски наденички, пукащи от мазнина, и галони69 добро кафе. Беше почти пладне, когато Стар отново освободи защитата и ние започнахме да се спускаме по скалата.
Глава седма
Склонът до големия водопад в долината Невя е хиляда фута и е с обратен наклон. Скалата е надвиснала и по нея можеш да се спуснеш само с въже, на което се въртиш като паяк. Не ви съветвам да слизате оттам. От такова спускане ти се завива свят и аз едва не повърнах хубавите тиганички.
Гледката е поразителна. Отстрани се вижда водопад, свободно падащата вода, която не докосва скалата и пада толкова далеч, обвита в мъгла, преди да достигне дъното. После, като се обърнеш, виждаш смръщената скала, сетне долината, толкова тучна, зелена и красива, че не можеш да повярваш. Виждаха се тресавища и гори отвъд скалата, няколко мили по-нататък се съзираха обработени ниви, а зад тях, забулени в мараня, се извисяваха островърхи снежни планини. Стар ми описа в общи линии долината.
— Най-напред ще трябва да си пробием път през тресавището. После е лесно… само трябва да си отваряме очите за кръвожадни кити70. После ще се движим по много хубав кирпичен път.
— Път от жълт кирпич? — попитах аз.
— Да. От такава глина е направен. Има ли значение?
— Предполагам, че няма. После какво?
— После ще спрем да пренощуваме в едно семейството на местния помешчик. Добри хора, ще ти харесат.
— А след това походът става труден — добави Руфо.
— Руфо, не си търси белята! — скара се Стар. — Моля те да се въздържаш от бележки и да оставиш на Оскар да се справя сам с проблемите си, отпочинал, с бистър ум и спокоен. Познаваш ли някой друг, който би могъл да се справи с Игли?
— Е, щом така поставяш въпроса… не.
— Така го поставям. Тази вечер ще спим спокойно и удобно. Това не е ли достатъчно? На теб това също ще ти хареса, нали?
— И на теб също.
— Кога съм пропуснала да се насладя на нещо? Дръж си езика зад зъбите. Сега, Оскар, в подножието на скалата се намират рогатите духове… няма начин да ги избегнем, те ще ни видят като слизаме. С малко късмет може и да не се срещнем с никой от бандата на студената вода. Те са по-нататък, в мъглите. Но ако имаме нещастието да се срещнем и с тях, може би ще бъде за добро, тъй като те ще се сбият помежду си и ще можем да се измъкнем. Пътеката през тресавището е коварна. Най-добре е да проучиш тази скица и добре да я запомниш. Твърда почва има само там, където растат жълтите цветя, независимо колко твърдо и сухо изглежда мястото. Но както можеш да видиш, има толкова много Странични следи и задънени пътища, че можем да се лутаме цял ден и да замръкнем… без да успеем да се измъкнем.
И така аз трябваше да се спусна пръв, защото рогатите духове на дъното щяха да чакат. Това беше моя привилегия. Нали бях „герой“! Не бях ли накарал Игли да се самопогълне!
Аз обаче желаех рогатите духове наистина да са духове. Те обаче бяха двукраки животни, всеядни. Ядяха всичко, включително себеподобни и особено налитаха на пътешественици. От кръста нагоре ми бяха описани като наподобяващи минотавър71, а надолу бяха с изкривени навън крака на сатири72. Горните им крайници представляваха къси ръце, но без истински длани и пръсти.
Но тези рога! Бяха като на тексаските дългороги биволи, само че насочени напред и нагоре.
Има обаче един начин за превръщане на един рогат дух в истински дух. Той има едно меко място на темето, разположено между рогата. Тъй като животното при атака навежда главата си надолу, опитвайки се да набоде противника, това е единственото уязвимо място, което може да бъде достигнато. Достатъчно е само човек да е спокоен, да не се изплаши и да се прицели добре в малкото меко място.
Задачата ми беше проста. Да сляза пръв, да убия толкова рогати духове, колкото е необходимо, за да осигуря на Стар безопасно място за слизане, след това да я охранявам, докато слезе Руфо. Сетне щяхме да сме свободни да си проправяме път през тресавището. Ако бандата на студената вода не ни нападне…
Опитах се да заема по удобна поза в клупа на въжето, с което се спусках. Сто фута по-надолу посрещачите вече се бяха събрали.
Приличаха на леха с аспарагус.
Дадох сигнал да спре спускането. Високо над мен Руфо управляваше въжето, а аз висях на него, олюлявах се и се опитвах да мисля. Ако бях оставил да ме спуснат, щях да попадна сред ръмжащата тълпа. Може би щях да промуша един или двама преди сам да бъда набучен на нечии рога. А може би нямаше да успея и това да сторя… Единствено сигурно беше, че щях да съм мъртъв много преди приятелите ми да се присъединят към мен.
72
Низши божества от гръцката митология, олицетворяващи необузданата животинска похотливост — бел.пр.