Но естрадните представления продължиха. Три дни по-късно седях на плажа Грото, подпрян на един камък и решавах кръстословица. Неочаквано извърнах глава и видях най-привлекателната жена, която съм срещал през живота си.
Жена или девойка… не бях сигурен. В първия момент реших, че е осемнайсетгодишна, или най-много двайсет. По-късно, когато я видях в лице, все още ми изглеждаше осемнайсетгодишна, но би могла да бъде и на четирийсет. Или на сто и четирийсет. Имаше онази красота, която не зависи от възрастта. Като Елена от Троя или Клеопатра. Не бях сигурен дали е Елена, но знаех, че не е Клеопатра, защото тя е била с червени коси, а тази беше с естествено руси. Цялото й тяло имаше хубав тен, без никакви следи от бикини. Косата й беше със същия цвят, само че два нюанса по-светла. Тя се спускаше свободно по гърба й на леки вълни, подобно на водопад и изглеждаше, че никога не е била подстригвана.
Беше висока, малко по-ниска от мен и с тегло, близко до моето. Не беше пълна, нямаше никаква тлъстинка, с изключение на онези грациозни натрупвания, които омекотяват женските форми и подчертават мускулите под тях. Бях сигурен, че под нейните има мускули.
Носеше се с непринуденото величие на лъвица.
Раменете й бяха широки за жена, почти толкова широки, колкото и женствения й ханш. Талията й би изглеждала дебела за една по-ниска жена, но за нея бе прелестно стройна. Коремът й изобщо не беше увиснал, но имаше чудесна куполовидна извивка и идеален мускулен тонус. Гърдите й… само такъв грамаден гръден кош като нейния би могъл да носи толкова големи гърди без те да изглеждат несъразмерни. Те стърчаха напред, полюшваха се леко, когато ходеше и завършваха с по един розово-кафяв бонбон… пъпки, които бяха женски, не момински.
Пъпът й представляваше прелест, каквато можеше да се срещне само в баладите на персийските поети.
Краката й бяха дълги за нейния ръст; ръцете и стъпалата й не бяха малки, но бяха грациозни. Във всяко отношение тя беше грациозна. Беше невъзможно да си я представи човек в някаква поза, в която да не е грациозна. Беше гъвкава и подвижна като котка. Лицето й… Как може да се опише една съвършена красота, освен да се каже, че веднъж видяно, то не може да се сбърка с никое друго? Устата й беше голяма, леко отворена в едва забележима усмивка, дори когато беше сериозна. Устните й бяха сочни, червени и ако носеше някакво червило, то беше така изкусно сложено, че не можеше да се забележи. Само това беше достатъчно, за да я отличава, защото през тази година всички други жени носеха грим „Континентъл“, изкуствен като корсет и безсрамен като усмивка на куртизанка.
Носът й беше прав и достатъчно голям, за да не прилича на копче. Очите й…
Видя ме, че я разглеждам. Разбира се, жените очакват мъжете да се заглеждат по тях и когато са голи, а не само когато са облечени за бал. Но е просташко човек така да се заглежда. Загубих битката още в първите десет секунди и сега се опитвах да си припомня как изглежда всяка нейна черта, всяка извивка на тялото й.
Отново ме погледна в очите. Изчервих се, но не можех да отместя поглед. Очите й бяха толкова тъмно сини, че изглеждаха черни, по-тъмни от моите кафяви очи.
Промърморих дрезгаво:
— Pardonez-moi, ma’m’selle26 — и отместих очи.
Отговори ми на английски:
— О, няма нищо. Гледайте, щом това ви е приятно… — и ме огледа от горе до долу толкова подробно, колкото аз нея. Гласът й беше топъл контраалт, изненадващо дълбок в най-ниския регистър.
Направи две крачки напред и почти се надвеси над мен. Понечих да се изправя, но тя махна с ръка да не се притеснявам. Беше жест, който изискваше подчинение. Сякаш беше свикнала да дава заповеди.
— Останете си на мястото — каза тя. Бризът донесе до обонянието ми аромат, от който по кожата ме полазиха тръпки. — Вие сте американец?
— Да.
Бях сигурен, че тя не е, но бях също толкова сигурен, че не и французойка. И то не само защото й липсваше френският акцент, а защото… е, французойките винаги леко възбуждат. Просто не могат да не са такива, това е дълбоко вкоренено във френската култура. А в тази жена нямаше нищо възбуждащо — като се изключи това, че със самото си съществувание пораждаше неутолимо желание.
Без да е възбуждаща, тя притежаваше необикновено умение за бързо установяване на тесен контакт. Разговаряше с мен като със стар познат, както разговарят помежду си приятели, които знаят и най-малките си слабости и са напълно tete-a-tete27. Задаваше ми въпроси, някои съвсем лични, и аз отговарях честно, без да ми дойде на ум, че нямаше никакво право да ме разпитва. Не ме попита за името, както и аз нея.