Той развърза парцалите от краката им, изтръска ги и отново ги върза. Искам да ми помогнеш, каза мъжът. Търсим пясък. Пясък по пътя. Дори и съвсем малко. За да разберем накъде са тръгнали. Ще ми помогнеш ли?
Добре.
Те тръгнаха по асфалта в противоположни посоки. Не бяха се отдалечили много, когато момчето извика. Ето тук, татко. Тръгнали са натам. Когато отиде при него, момчето се беше навело над пътя. Ето тук, каза то. На асфалта имаше съвсем малко пясък, който вероятно се беше посипал от количката. Мъжът стоеше и гледаше надолу по пътя. Браво, каза той. Да вървим.
Тичаха леко. Мъжът си мислеше, че ще може да издържи на това темпо, но не можа. Наложи се да спре, наведе се напред и се закашля. Вдигна глава към момчето, хриптейки. Ще трябва да вървим, вместо да тичаме. Ако ни чуят, ще се скрият встрани от пътя. Хайде.
Колко са те, татко?
Не знам. Може би само един.
Ще ги убиеш ли?
Не знам.
Продължиха. Около час по-късно, когато вече се спускаше дългият здрач, те настигнаха крадеца, приведен над количката, бъхтещ напред по пътя. Когато се обърна и ги видя, се опита да тича с количката, но без успех. Накрая се спря и застана зад нея, държейки касапски нож. Когато видя пистолета, отстъпи назад, но не пусна ножа.
Остави количката, каза мъжът.
Той ги погледна. Задържа погледа си на момчето. Беше изгонен от някоя от комуните и пръстите на дясната му ръка бяха отрязани. Опита се да ги скрие зад гърба си. Ръката му приличаше на месеста шпатула. Върху количката имаше камара от вещи. Беше взел всичко.
Остави количката и пусни ножа на земята.
Непознатият се огледа. Сякаш отнякъде можеше да дойде помощ. Мършав, навъсен, брадясал, мръсен. Старото му шушляково яке беше вързано със скоч. Пистолетът беше с двойно действие16, но въпреки това мъжът запъна ударника. Две силни щраквания. Иначе не се чуваше нищо друго освен дишането им в тишината над солената пустош. Те долавяха миризмата, която идваше от вонящите му парцали. Ако не оставиш ножа и не се дръпнеш от количката, каза мъжът, ще ти пръсна мозъка. Крадецът погледна детето и онова, което видя, беше много отрезвяващо за него. Той сложи ножа върху одеалата, отстъпи няколко крачки и спря.
Назад. Още.
Непознатият отново отстъпи.
Татко? — каза момчето.
Тихо.
Мъжът не изпускаше крадеца от поглед. Проклет да си, каза той.
Татко, моля те, не го убивай.
Крадецът завъртя диво очи към детето. То плачеше.
Хайде, човече. Направих, каквото ми каза. Послушай момчето.
Свали си дрехите.
Какво?
Съблечи ги. До последния парцал.
Хайде, не прави това.
Ще те убия, без да ми мигне окото.
Не прави това, човече.
Няма да те подканям повече.
Добре, добре. Само се успокой.
Непознатият се съблече бавно и струпа вонящите си дрехи на пътя.
Обувките.
Не прави това.
Обувките.
Крадецът погледна момчето. То се беше извърнало настрани и затискаше ушите си с ръце. Добре, каза той. Добре. Непознатият седна гол на земята и започна да развързва гниещите парчета кожа около краката си. Сетне се изправи, държейки ги в ръка.
Сложи ги в количката.
Онзи пристъпи напред, сложи обувките върху одеалата и пак се отдръпна. Стоеше там гол, изранен, мръсен и мършав. Прикриваше се с ръка. Вече беше започнал да трепери.
Сложи дрехите вътре.
Той се наведе, събра парцалите и ги сложи най-отгоре върху обувките. Сетне пак се прикри с ръка. Не прави това, човече.
Ти не се поколеба да направиш това на нас.
Умолявам те.
Татко, каза момчето.
Хайде, послушай хлапето.
Ти се опита да ни убиеш.
Умирах от глад, човече. И ти би направил същото.
Ти взе всичко.
Не прави това. Така ще умра.
Ще те оставя така, както ти остави нас.
Хайде, моля те.
Мъжът дръпна количката, завъртя я в другата посока, сложи пистолета най-отгоре и погледна момчето. Да тръгваме, каза той. И потеглиха по пътя на юг. От време на време разплаканото момче поглеждаше назад към голата, трепереща, подобна на летва фигура, която се опитваше да се обгърне с ръце. О, татко, изхлипа то.
16
Пистолет, който при натискане на спусъка първо запъва ударника и след това произвежда изстрел. При този тип пистолети не е необходимо предварително да се запъва ударника. — Б.пр.