Минаха през града и продължиха надолу към доковете. Не видяха никого. Револверът беше в джоба му, а ракетният пистолет държеше в ръката си. Тръгнаха по кея. Грубите потъмнели от катрана дъски бяха хванати с нитове към дървените подпори отдолу. Дървени стълбове за връзване на лодките. Лека миризма на сол и креозот17, идваща от залива. На брега в далечината редица от складове и танкер, придобил червеникав цвят заради ръждата. Висок подемен кран на фона на навъсеното небе. Тук няма никого, каза мъжът. Момчето не отговори.
Минаха по задните улички, пресякоха една железопътна линия и излязоха отново на главния път в далечния край на града. Когато подминаха последните печални дървени постройки, нещо изсвистя покрай главата му, изтрополя надолу по улицата и се удари в стената на отсрещната сграда. Мъжът грабна момчето и го заслони с тялото си, хвана количката и я дръпна към тях. Тя се преобърна и брезентът и одеалата паднаха на улицата. Видя от един горен прозорец някакъв мъж да опъва лък към тях и натисна главата на момчето надолу, опитвайки се да го прикрие с тялото си. Чу глухото избръмчаване на тетивата и почувства остра пареща болка в крака си. О, копеле, каза той. Копеле! Отметна одеалата настрани, грабна сигналния пистолет, вдигна го, запъна ударника и подпря ръката си на количката. Момчето се беше вкопчило в него. Когато непознатият се показа пак на прозореца, за да опъне отново лъка, той стреля. Ракетата описа дълга бяла дъга към прозореца и чуха непознатият да пищи. Мъжът сграбчи момчето, натисна го надолу и дръпна одеалата върху него. Не мърдай, каза той. Не мърдай и не гледай. Сетне започна да рови в количката, търсейки кутията със зарядите за ракетния пистолет. Тя най-накрая изпадна на земята, той я грабна, отвори я, взе патроните, презареди пистолета, затвори го и пъхна останалите патрони в джоба си. Стой така, без да мърдаш, прошепна мъжът. Той потупа момчето през одеалата, стана и се затича, накуцвайки, по улицата.
Влезе в къщата през задната врата, държейки ракетния пистолет на нивото на кръста си. Всичко от стените беше свлечено до самите дъски. Мина през гостната и се спря на площадката на стълбището. Заслуша се за някакъв звук от горния етаж. Погледна през прозореца към мястото, където лежеше количката и тръгна по стълбите.
Една жена седеше в ъгъла, държейки в ръцете си мъж. Беше съблякла връхната му дреха и го беше завила с нея. Веднага щом го видя, започна да кълне. Сигналната ракета беше догоряла на пода, оставяйки петно от бяла пепел, и в стаята се усещаше лека миризма на изгоряло дърво. Той тръгна към прозореца и погледна навън. Жената го следваше с поглед. Мършава, с провиснала побеляла коса.
Кой друг е тук?
Тя не отговори. Той мина покрай нея и обиколи стаите. Кракът му силно кървеше. Чувстваше панталоните си подгизнали от кръв. Върна се във всекидневната. Къде е лъкът? — попита той.
Не е у мен.
Къде е?
Не знам.
Изоставили са ви тук, нали?
Аз сама останах.
Мъжът се обърна и тръгна, куцайки, надолу по стълбите. Сетне отвори входната врата, излезе и се отдалечи заднешком по улицата, наблюдавайки къщата. Когато се върна при количката, я изправи и струпа разсипаните неща обратно в нея. Стой до мен, прошепна той. Стой до мен.
Влязоха в един магазин в края на града. Мъжът вкара количката в едно задно помещение, затвори вратата и намести количката странично пред нея. Извади бутилката с газ и дюзата, запали я, сложи я на пода, сетне разкопча катарамата на колана си и събу окървавените си панталони. Момчето го гледаше. Стрелата беше направила разрез точно над коляното, дълъг около 7–8 сантиметра. Раната беше дълбока, все още кървеше и горната част на крака му беше потъмняла. Върхът на стрелата вероятно е бил направен от кован пирон, стара лъжица или бог знае какво. Виж дали можеш да намериш несесера за първа помощ, каза той.
Момчето не помръдна.
Потърси несесера за първа помощ, по дяволите. Недей просто да седиш там.
Момчето скочи на крака, тръгна към вратата и започна да рови под одеалата и брезента в количката. Малко по-късно се върна с несесера и го подаде на мъжа, който го взе без коментар, сложи го на бетонния под, натисна езичето му и го отвори. Протегна ръка и засили пламъка на дюзата, за да има повече светлина. Донеси ми бутилката с вода, каза той. Момчето донесе бутилката, мъжът разви капачката й, сипа вода върху раната си и я задържа затворена с пръсти, докато избърше кръвта. Проми раната с дезинфектант, отвори едно найлоново пликче със зъби, извади оттам малка извита медицинска игла и копринен конец и приближи иглата към светлината от дюзата, докато я вдене. Сетне извади една медицинска клампа от несесера, пъхна иглата между краищата й, закопча клампата и започна да шие раната. Работеше бързо, без да се старае много. Момчето стоеше клекнало на пода. Мъжът го погледна за миг и продължи да шие. Не е необходимо да гледаш, каза той.