А може ли?
Да, може.
Боли ли?
Да. Боли.
След като свърши с шиенето, мъжът отряза конеца с ножиците от несесера и погледна момчето, което гледаше зашитата рана.
Съжалявам, че ти изкрещях.
Момчето вдигна глава. Няма нищо, татко.
Да тръгваме.
Добре.
На сутринта валеше и прозорците в задната част на сградата дрънчаха от силния вятър. Мъжът стоеше, загледан навън. Срутен стоманен док във водата. Щурвалски кабини на потънали рибарски лодки, стърчащи над сивите вълни. Нищо не помръдваше там. Всичко, което можеше да помръдва, отдавна беше отнесено. Кракът му пулсираше. Той махна превръзката, дезинфектира раната отново и я огледа. Плътта около шева беше подута и потъмняла. Направи нова превръзка и обу вкоравените си от кръвта панталони.
Прекараха деня там, седейки сред сандъците и щайгите. Трябва да говориш с мен, каза мъжът.
Аз говоря.
Сигурен ли си?
В момента говоря.
Искаш ли да ти разкажа приказка?
Не.
Защо не?
Момчето го погледна, после извърна глава настрани.
Защо не?
Тези приказки не са истински.
Не е необходимо да са истински. Те са просто приказки.
Да, но в тези приказки ние винаги помагаме на хората, а иначе не го правим.
Защо ти не ми разкажеш приказка?
Не искам.
Добре.
Нямам приказки за разказване.
Можеш да ми разкажеш някоя история за теб.
Ти вече знаеш всички истории за мен. Защото винаги си бил с мен.
Имаш истории вътре в теб, за които не знам.
Искаш да кажеш нещо като мечти.
Да, нещо като мечти. Или просто неща, за които си мислиш.
Да, но историите трябва да завършват щастливо.
Не е задължително.
Твоите истории винаги имат щастлив край.
А ти нямаш ли такива истории?
Моите приличат повече на истинския живот.
А моите не?
Да, твоите не.
Мъжът го наблюдаваше. Сигурно си мислиш, че истинският живот е много лош?
А ти как мислиш?
Е, мисля, че все още сме тук. Много лоши неща се случиха, но ние все още сме тук.
Да.
Не смяташ, че това е нещо особено хубаво?
Добре е.
Издърпаха една работна маса пред прозорците, разстлаха одеалата на пода и момчето легна по корем, загледано към залива. Мъжът седеше с изпънати крака. На одеалото между тях бяха двата пистолета и кутията със сигналните ракети. След малко мъжът каза: Мисля, че е много хубава. Искам да кажа, много хубава история. В нея се разказва за нещо важно.
Добре, татко. Но просто искам малко да помълчим.
Ами сънищата ти? Преди понякога ми разказваше сънищата си.
Не искам да говоря за нищо.
Добре.
И освен това вече не сънувам хубави сънища. В тях винаги се случва нещо лошо. Ти каза, че това е добре, защото добрите сънища не са добър знак.
Може би е така. Не знам.
Когато нощем се събуждаш и кашляш, обикновено излизаш на пътя или се отдалечаваш, но аз продължавам да чувам как кашляш.
Съжалявам.
Веднъж те чух да плачеш.
Знам.
Щом аз не трябва да плача, и ти не трябва да плачеш.
Така е.
Кракът ти ще се оправи ли?
Да.
Не го казваш просто да ме успокоиш?
Не.
Защото раната изглежда сериозна.
Не е толкова зле.
Онзи мъж се опита да ни убие. Нали?
Да. Опита се.
Ти уби ли го?
Не.
Истината ли ми казваш?
Да.