Никой не забеляза, че е изяла три парчета торта и че яката на новата й рокля е изцапана с глазура. Нямаше други деца, с които да играе, а Ема беше прекалено малка, за да се интересува от знаменитости. Накрая се отегчи и почувства, че й се повдига. Легна си, приспивана от приглушения шум от празненството.
Внезапно се събуди. Неспокойно сграбчи Чарли, излезе от стаята и тръгна по стълбите. Но тежкият мирис на марихуана я спря. Миризмата й беше позната, твърде позната. Както вонята на джина, така и сладникавият мирис на марихуаната беше свързан в нейното съзнание с майка й и с боя, който следваше, когато наркотикът престанеше да действа на Джейн.
Тя се сви уплашено на стъпалата, бърборейки окуражително на Чарли. Ако майка й е тук сега, сигурно ще я отведе. Тогава няма да облече отново розовата рокля, нито да чуе гласа на татко, нито да отиде в големите светли магазини с Бев.
Сви се още повече, когато чу стъпки по стълбището, и зачака най-лошото.
— Хей, Ема, миличко! — Спокоен, замаян от наркотика, Брайън се отпусна до нея. — Какво правиш?
— Нищо. — Опитваше се да се свие на кълбо, като притискаше кучето към гърдите си. Искаше да е невидима, за да не могат да я удрят.
— Страхотно парти! — Облягайки се на лакът, той се усмихна. И в най-смелите си мечти не бе допускал, че един ден ще му гостуват такива звезди като Маккартни, Джагър, Далтри. Не му се вярваше, че е женен и носи златна халка на пръста.
Отмерваше с крак ритъма на музиката и разглеждаше халката. Помисли си, че няма връщане назад. Като католик и идеалист той вярваше в светостта на брака.
Докато ровеше в джоба на ризата си за пакета с цигари, си мислеше, че това е един от най-щастливите дни в живота му. „Един от най-големите“ — помисли си той отново с въздишка. Какво от това, че баща му не дойде на сватбата, въпреки че му изпрати билети. Беше заобиколен от хората, които обичаше.
Опита се да забрави миналото. Отсега нататък ще има само бъдеще. За цял живот.
— Как мислиш, Ема? Дали да слезем и да потанцуваме на сватбата на твоя татко?
Продължаваше да седи свита и едва кимна. Главата я болеше.
— Искаш ли торта? — Пресегна се и леко я погали по главата, но се отдръпна. — Какво става? — Потупа я по рамото объркано.
От страха и от сладкишите й беше лошо. Изхълца и повърна тортата и чая в скута на баща си. Ужасена, притисна към себе си Чарли. Обаче Брайън вместо да я набие, започна да се смее.
— Е, предполагам, че се чувстваш по-добре. — Беше прекалено дрогиран, за да изпита отвращение. Изправи се несигурно на крака и протегна ръка. — Хайде да се измием.
За учудване на Ема нямаше бой, нито жестоки ощипвания. Заведе я в банята и съблече изцапаните й дрехи. Съблече се и той и я замъкна под душа. А докато водата се изливаше върху тях, той дори пееше нещо за пияни моряци, което я накара да забрави, че й е лошо.
Когато се загърнаха в хавлии, той я занесе в нейната стая и я сложи да спи. Косата му беше мокра и прилепнала около лицето, а той се строполи в края на леглото. След няколко секунди вече спеше.
Ема предпазливо се измъкна изпод завивките и седна до него. Събра кураж, наведе се и го целуна по бузата. За пръв път в живота си обичаше някого. Пъхна Чарли под отпуснатата ръка на Брайън и спокойно заспа.
А след това той замина. Само няколко дни след сватбата дойде една голяма кола и двама мъже изнесоха багажа. Брайън я целуна и обеща да й донесе подарък. Ема безмълвно наблюдаваше как колата заминава. Не вярваше, че ще се върне, дори когато чу гласа му по телефона. Бев каза, че е в Америка, че там момичетата крещят, щом ги видят, а хората разграбват плочите им.
Откакто баща й замина, в къщата не звучеше музика, а Бев понякога плачеше.
Спомняше си риданията на Джейн; плесниците и блъскането, които обикновено съпровождаха сълзите. Бев никога не я удари, дори и вечер, когато работниците си отидеха.
Ден след ден, прегърнало Чарли, детето се свиваше до еркерния прозорец и чакаше. Представяше си как дългата черна кола се приближава по алеята, а щом спре и се отвори вратата, от нея излиза баща му.
Но колата не идваше и тя беше сигурна, че той никога няма да се върне, защото не я обича, не я иска. Защото беше досадна и много глупава. Сега очакваше, че и Бев ще замине, и ще я остави сама в голямата къща. Тогава щеше да дойде мама.
„Какво ли мисли момиченцето?“ — се питаше младата жена, докато наблюдаваше как Ема седи в обичайната си поза до прозореца. Детето прекарваше там с часове, търпеливо като старица. Играеше единствено със старото кученце, което си беше донесло. Рядко искаше нещо.
Почти месец, откакто бе влязла в техния живот, а тя все още не можеше да определи какво изпитва към Ема.