— На сцената се чувствам като гладиатор, заслушан в рева на тълпата. — Дори на нея не можеше да обясни възбудата и страха си. — Мисля, че дори Пит е впечатлен.
Бев се усмихна, представяйки си прагматичния му мениджър, бизнесмен до мозъка на костите си.
— Значи успяхте?
— Да. — Дръпна дълбоко от цигарата с марихуана. — Бих искал да си тук.
Чуваха се шумове, музика, мъжки и женски смехове.
— Грабни един сак и хващай самолета!
— Какво?
— Точно това. Толкова ми липсваш. — В дъното на стаята висока брюнетка бавно правеше стриптийз. Стиви, соло китаристът, лапаше метаквалон като бонбонки. — Слушай, знам, че решихме да останеш вкъщи, но мисля, че сгрешихме. Трябва да си тук, до мен.
Почувства, че сълзи изпълват очите й, макар че избухна в смях.
— Искаш да дойда в Америка?
— Да, и то по-скоро. Можем да се срещнем в Ню Йорк след… Шшт, тихо! Джоно, кога ще бъдем в Ню Йорк?
Проснат върху кушетката, той си наливаше последните капки от „Джим Бийм“.
— А къде на майната си сме сега?
— Няма значение. — Брайън разтърка уморените си очи и се опита да се съсредоточи. Главата му беше замаяна от алкохола и дима. — Ще накарам Пит да уреди пътуването. Само си стегни багажа.
Вече беше скочила от леглото.
— А какво да правя с Ема?
— Вземи и нея. — Доволен от решението си, той се усмихна на блондинката. — Пит ще се заеме с всичко. Ще ти се обади днес следобед и ще ти обясни какво да правиш. Исусе, липсваш ми, Бев!
— И ти ми липсваш. Ще дойдем колкото може по-скоро. Обичам те, Бри, повече от всичко!
— Обичам те. Скоро ще се чуем.
Неспокоен, Брайън посегна към бутилката с бренди в момента, в който затвори телефона. Толкова искаше тя да е тук сега. Гласът й го накара да я пожелае. Бе прозвучал точно както през нощта, когато се запознаха — срамежливо колеблив. В задимената кръчма, където съставът им свиреше, тя изглеждаше толкова невинна и не на място. Въпреки срамежливостта имаше нещо солидно в нея. След тази нощ не можа да я забрави.
Вдигна бутилката с бренди и жадно отпи. По всичко личеше, че брюнетката и Стиви нямаше да си направят труда да се уединят в някоя от спалните, за да се любят. Блондинката се беше отказала от Джоно и притискаше гъвкавото си тяло към П.М. — ударните инструменти.
Като ги наблюдаваше малко развеселен, малко със завист, той отпи отново. П.М. беше едва двадесет и една годишен, лицето му бе още кръгло и младежко, с акне по брадичката. Когато блондинката се наведе и зарови глава в коленето му, лицето му изразяваше едновременно ужас и възторг.
Брайън затвори очи и след малко заспа.
Сънува Бев и първата нощ, която прекараха заедно. Седнали с кръстосани крака на пода в неговия апартамент, те говориха сериозно за музика и поезия — Йейтс2, Байрон, Броунинг. Лениво си разменяха цигарата с марихуана. И през ум не му минаваше, че тя за пръв път опитва наркотик. Също както не подозираше, че е девствена, докато не я облада.
Тя поплака малко. Но вместо чувство за вина от сълзите й изпита желание да я закриля. Беше влюбен. Това стана преди повече от година, но оттогава никога не беше спал с друга жена. Когато изкушението се засилваше, си представяше лицето на Бев.
Женитбата беше заради нея и детето, неговото дете. Не вярваше в брака. Обещанията за вечна любов смяташе за глупост. За пръв път в живота си имаше освен музиката и още нещо, което да го подкрепя и вълнува.
„Обичам те повече от всичко.“ — Не, не можеше да го каже така, с лекотата и прямотата, с които тя го каза. Но я обичаше, а когато обичаше, беше верен.
— Хайде, моето момче. — Джоно едва успя да го събуди и да го изправи на крака. — Време е да си в леглото.
— Бев идва, Джоно.
Повдигайки вежди, той погледна през рамото си към кълбото тела.
— И всички останали също.
— Ще се срещнем в Ню Йорк. — Усмихнат, Брайън обгърна с отпуснатата си ръка врата му. — Отиваме в Ню Йорк, Джоно. Защото сме най-добрите.
— Превъзходни, нали? — С известни усилия Джоно го тръшна на леглото. — Наспи се, Бри. Утре ще мислим за проклетата работа.
— Трябва да събудим Пит — измърмори той, докато Джоно му сваляше обувките. — Паспорт за Ема. Билети. Не искам да объркам нещо.
— Няма. — Като се олюляваше леко от изпитото уиски, Джоно погледна наскоро купения си швейцарски часовник. Знаеше, че Пит няма да е очарован от събуждането, но се запъти да изпълни обещанието си.
Глава 4
При първия си трансатлантически полет Ема пътуваше в първа класа. Чувстваше се безкрайно зле в самолета. Бев от време на време я караше да погледне навън към пухкавите облаци или в някой от книжките с картинки, които носеше в чантата си, но тя не можеше. Дори празен, стомахът й се бунтуваше. Едва забелязваше безпомощните леки потупвания на Бев и успокоителния глас на стюардесата.