Беше забравила за новите си дрехи: къса, яркочервена пола и красива блузка на цветя и за обещанието да я качат на Емпайър Стейт Билдинг. Не бе в състояние да се вълнува дори от това, че ще види баща си.
Когато самолетът кацна на летище „Кенеди“, тя не можеше да стои изправена. Бев я носеше на ръце и толкова се умори, че почти се разплака, когато забеляза Пит.
Той се вгледа в детето с болнав вид и изнервената жена.
— Тежко пътуване?
Вместо в сълзи Бев избухна в смях.
— О, не. Отначало докрай беше удоволствие. Къде е Брайън?
— Искаше да дойде, но му забраних. — Пое чантата й и я хвана под ръка. — Момчетата не могат да отворят дори прозорците, без да предизвикат масова истерия.
— Но на теб ти харесва.
Той се усмихна, насочвайки я към изхода.
— Никога не съм очаквал подобно нещо, макар че по природа съм оптимист. Брайън ще стане много богат човек. Всички ще станем богати.
— Парите не са най-важното нещо за Бри.
— Не, но не вярвам да се откаже от тях. Хайде, колата ни чака.
Тя отпусна Ема, но детето само изстена и увисна в ръцете й.
— Багажът?
— Ще бъде донесен в хотела. — Повлече я навън. — В списанията има и много твои снимки.
Очакваше ги огромен бял мерцедес. Пред учудения й поглед Пит отново се засмя.
— Докато си омъжена за крал, сладурче, ще трябва и ти да пътуваш кралски.
Бев се облегна назад и запали цигара. Чувстваше се толкова не на място. Ема се сви на седалката между двамата и заспа дълбоко.
Пит бързо ги поведе през фоайето на „Уолдорф“ към асансьора. Дотук му вървеше, но той не знаеше дали трябва да се чувства доволен, или разочарован. Една сцена с възбудена тълпа почитатели на групата на летището или пред хотела щеше да създаде неприятности, но щеше да се появи в пресата. А шумът в пресата продава плочите.
— Взел съм апартамент с две спални. — Извънредните разходи не бяха по вкуса му, но присъствието на Бев би направило Брайън по-сговорчив и по-продуктивен. Щом не може да го рекламира като свободен привлекателен мъж, ще го представя като любящ баща и съпруг.
— Всички сме на този етаж — продължи той. — Охраната е недостатъчна. Във Вашингтон две момичета успяха да се вмъкнат в стаята на Стиви като камериерки.
— Звучи като изтъркан виц.
Той само сви рамене, припомняйки си, че Стиви беше твърде пиян, за да оцени предложенията на момичетата. После китаристът разправяше, че две шестнадесетгодишни са равни на една трийсет и две годишна.
— По програма момчетата имат днес интервю, а утре ще участват в голямо шоу.
— Брайън не ми е казвал накъде продължавате.
— Филаделфия, след това Детройт, Чикаго, Сент Луис…
— Няма значение. — Бев въздъхна с облекчение, когато вратите на асансьора се отвориха. По дяволите, какво значение има къде ще пътуват. Сега е тук. Забрави, че е безкрайно уморена или че ръцете я болят от носенето на Ема. Тя е тук и вече усещаше присъствието на Брайън.
— Толкова по-добре — каза Пит и измъкна ключа. — Имате два часа до интервюто на момчетата. За едно ново списание — „Ролинг Стоун“, чийто първи брой ще излезе по-късно тази година.
Взе ключа. Поне е тактичен и не се натрапва в двата часа, отпуснати й с Брайън.
— Благодаря, Пит. Ще дойда на интервюто.
Още с отварянето на вратата Брайън изхвърча от съседната спалня и ги притисна и двете до себе си.
— Благодаря на Бога — измърмори той, обсипвайки лицето на Бев с целувки. Пое отпуснатата Ема. — Зле ли е?
— Вече й няма нищо. — Прекара изтръпнали пръсти през косата си. — В самолета беше много зле. Почти не спа. Като се наспи, ще се оправи.
— Веднага ще я сложа. Не мърдай.
Той занесе Ема във втората спалня. Докато го слагаше в леглото, детето прошепна:
— Татко?
— Да? — Все още обръщението го вълнуваше. — Всичко е наред.
Успокоена от гласа му, заспа отново.
Машинално остави вратата на спалнята притворена и погледна към Бев. Беше пребледняла от умора, а от сенките очите й се открояваха огромни и тъмни. Любовта му беше по-силна от когато и да било. Мълчаливо се приближи до нея, вдигна я на ръце и я понесе към леглото.
За разлика от друг път му липсваха думи, въпреки че постоянно боравеше с тях: думите означаваха поезията, от поезията се раждаше песента. По-късно думите ще дойдат, вдъхновени от най-хубавия час, прекаран с нея.
В този миг тя беше изцяло негова.
Радиото и телевизорът до леглото досега му служеха да прогонва тишината. Когато я докосна, тя беше цялата необходима му музика.