Когато вдигна ръка, за да се покрие, той взе ръката й и я целуна. После наведе устата си към гръдта й. От гърдите му се изтръгна стенания.
Кожата й пламваше и от най-слабото докосване. Той се опиваше от деликатното й тяло. Чуваше учестеното й дишане. Когато свали блузата й, тялото й се изпъна като струна.
Устата му беше навсякъде и сякаш я изгаряше. Обсипа с целувки лицето, раменете и гърдите й. Захапа гърдата й, но тя не усети болка, а удоволствие. Бавно смъкна панталоните й, като продължаваше да я целува.
Ема го пожела, както никога не бе желала мъж. Окъпаното й в пот тяло се стремеше към него, но той продължаваше да я целува и гали. Конвулсивно впи пръсти в завивката.
Струваше й се, че страстта й е неутолима. Когато пръстите му се плъзнаха по бедрата й, тялото й потрепна. Не можеше да си поеме въздух. Бученето в главата й я плашеше. Обхваната едновременно от страст и от страх, още по-силно се притисна към него. Тялото й се разтърси и тя се отпусна назад.
— Господи, толкова си сладка! — прошепна Майкъл и страстно впи устни в нейните. Преди да разбере какво става, той отново я облада. Искаше й се да извика името му, но от гърлото й се изтръгна само стенание. Обгърна с ръце потното му тяло. Най-сетне успя да промълви:
— Моля те.
Не можеше да се насити на тялото му.
— Искам… — Сляпо отметна ръка, нещо падна на пода.
— Кажи ми! — беше луд да го чуе от нея. Успя да сдържи огромното си желание. — Погледни ме и ми кажи.
Тя отвори очи. Виждаше само лицето му и се вглеждаше в очите му.
— Искам те.
Извика отново, когато се съединиха.
Изтощена, спа около час. Той дълго седя до нея, гали косата й и се питаше как да я задържи в живота си. От толкова години бе влюбен в нея. Безброй пъти си бе представял как се любят. Но когато си го представяше, само сравняваше с други жени.
Никоя не бе като Ема.
Ако трябва да се моли, ще се моли. Ако трябва да се бори, ще се бори. Но няма да я изгуби отново.
Когато тя се събуди, него го нямаше. Лежеше в леглото и се опитваше да разбере какво се бе случило с нейното тяло. Струваше й се невероятно, че го направи, без да съжали или да се поколебае. Само часове преди това беше сигурна, че не желае отново да бъде докосвана. Всъщност сега за пръв път бе истински докосната. Тя се претърколи с усмивка. Помисли си, че трябва да се облече и да потърси Майкъл.
Тогава видя пистолета му. Висеше на един стол до леглото. Припомни си, че бе убила човек. Въпреки че случилото се в хотелската стая за нея бе неясно и смътно, последните секунди нямаше да забрави никога. Спомняше си какво почувства, когато ръцете й стиснаха пистолета и дръпнаха спусъка. За да убият!
Когато вратата на спалнята се отвори, тя автоматично се покри със завивката.
— Вече си будна. — Майкъл се приближи. Носеше кутия с пиле и кошничка с шест коли. — Помислих си, че може да си гладна.
Беше бос, с фланелка и джинси. Така той й приличаше на безделник по плажовете, а не на човек, който стреля с пистолет. Приближи се до нея и я целуна.
— Реших, че можем да си направим пикник.
— Пикник! — повтори тя. — Къде?
— Направо тук. — Пусна кутията на кревата. — По този начин съседите няма да са шокирани, че си гола.
— Мога да се облека — засмя се тя.
Седна на леглото срещу нея и я загледа продължително.
— Не искам да се обличаш. — Усмихна се и отвори една кола. — Искаш ли музика? — Наведе се и натисна копчето на радио часовника. Чу се гласът на Линда Ронстад. Отвори кутията и бръкна в нея. — Не си ли гладна?
Миришеше толкова апетитно. Ема гледаше как отхапва и прекара ръка по разрошената си коса.
— Не мога да ям гола.
— Разбира се, че можеш. — Той й подаде кълка.
Тя отхапа и се засмя отново.
— Наистина не мога.
Майкъл пусна парчето от пилето обратно в кутията, след това свали фланелката си. Хвърли я на главата й.
— Така по-добре ли е?
Ема я взе в ръце.
— Много. — Фланелката миришеше на него. Учуди се, че от нея се почувства толкова гладна, колкото и от пилето. — Никога досега не съм била на пикник в леглото.
— Същото е като на брега. Ядем, слушаме музика и след това се любим. Обаче пясъкът не ни създава неприятности.
Гърлото й бе пресъхнало. Взе една кола и я изпи.
— Не знам как стана всичко.
— Добре. Много бих се радвал да си припомним всичко отново заради теб.
— Беше ли… — Тя не довърши, ядосана да себе си.
— Да не вземеш да ме питаш дали ми е било хубаво?
— Не. — Той явно й се смееше. — Нещо такова. — Взе друго парче от пилето. — Няма значение.