— Осъзнах колко те обичам, когато те видях на изложбата в Ню Йорк. Това ме плашеше. Изглежда, съм се страхувала от години. И сега, когато изведнъж се появи на вратата, всичко си отиде на мястото.
— Няма да можеш вече да се отървеш от мен.
— Добре. Какво ще кажеш за една сладка? — засмя се тя.
Неприятно му бе да лъже Ема, но му се струваше, че е по-добре за известно време да не й казва какво го бе довело в Лондон. Британските му колеги се оказаха любезни. Откри също, че британската бюрокрация е същата като американската.
Изгуби два часа само за да му кажат, че може да види досиетата на следващия ден.
Ема се вълнуваше от възможността да му покаже Лондон и го влачи от Тауър до Пикадили и от смяната на караула до Уестминстърското абатство. Въпреки че лесно го убедиха да остане в дома на Макавой, той запази стаята си в хотела. След изтощителната обиколка те прекараха няколко часа в леглото.
Досиетата не му бяха от голяма полза. Разследването установяваше смърт при нещастен случай. Съдебната експертиза бе открила само отпечатъци на Джейн, на последната й прислужница и на комарджията, който бе открил тялото й. Алибитата им бяха непоклатими. Съседите не казаха нищо хубаво за починалата, но не бяха видели нищо или никого през нощта, когато бе умряла.
Майкъл разгледа полицейската снимка. Като забеляза мръсотията, в която бе живяла и умряла Джейн, възмутено си помисли, че някои го наричаха „мърляч“. Прегледа отново снимките през лупа.
Инспектор Карлсън, който е бил натоварен с разследването, го гледаше търпеливо.
— Беше като кочина — заяви той. — Да си кажа честно, никога не съм виждал нещо подобно. Или да съм усещал такава миризма. Старото момиче беше вече умряло от два дни.
— Само нейните отпечатъци ли бяха на спринцовката?
— Да. Сама е свършила работата. — Карлсън свали очилата си с рогови рамки, за да почисти стъклата. — Спорихме за самоубийство, но то просто не се връзваше. Както се казва в доклада, вероятно толкова се е зарадвала на хероина, че е взела по-голяма доза и бързо е поела към последното си „друсане“.
— Откъде е намерила наркотика? Онзи приятел, Хич?
Инспекторът сви устни.
— Съвсем дребна риба. Не притежава връзките, за да намери нещо толкова чисто.
— Ако не е той, тогава кой?
— Не можахме да открием. Възприехме, че сама си го е купила. Беше известна на времето си и е имала доста познанства.
— Вие сте видял писмото, което е изпратила до нас.
— Заради това искаме да възобновим разследването, детектив Кесълринг. Ако наистина имаме убийство тук, свързано с убийството във вашата страна, ще ви сътрудничим изцяло. — Сложи си очилата. — Изминали са почти двадесет години, но никой не е забравил какво се случи с Дарън Макавой.
„Не, никой не е забравил“ — помисли Майкъл, докато седеше в обкования с дървена ламперия кабинет на Брайън и наблюдаваше как чете писмото на бившата си любовница.
Огънят весело пращеше в камината. Пред нея уютно бяха разположени кресла. Награди, почетни значки и снимки бяха подредени по лавиците и стените. Няколко кутии показваха, че се е нанесъл само преди седмици. Бюрото му, отрупано с досиета и папки, подхождаше повече на администратор, отколкото на рокзвезда. До стената видя компютър и синтезатор „Ямаха“, както и огромен студиен магнетофон. В бара имаше само минерална вода и безалкохолни напитки. Майкъл изчака, докато Брайън вдигне глава.
— С баща ми поговорихме за писмото. Решихме, че трябва да знаете.
Потресен, Брайън затърси пипнешком цигари.
— Мислите, че е подправено.
— Да.
Поигра си със запалката. В най-долното чекмедже на бюрото му имаше бутилка ирландско уиски — още запечатана. Като тест за самия него. От шест седмици бе престанал да пие, но в момента би дал всичко за глътка алкохол.
— Господи, мислех, че знам на какво е способна. Това не мога да го разбера. — Пое дълбоко дима, като давещ се — въздуха. — Ако е била тя, защо е искала да го направи? Мен. Искала е да нарани мен.
— Ние все още сме на мнение, че смъртта е била нещастен случай. — „Това едва ли ще го успокои“ — помисли с Майкъл. — Логически погледнато, мотивите са били отвличането и откупът, които бихте платили.
— Аз й плащах заради Ема. — Потърка с ръце лицето си, след това ги отпусна на бюрото. — Би могла да убие Ема пред очите ми. В гнева си бе способна на това. Но да планира нещо такова. — Поклати глава. — Не мога да повярвам, че е могла да го направи.
— Имала е съучастници.
Брайън стана и започна да се разхожда из стаята. Тя беше изпълнена с несъмнени доказателства успеха му: златни и платинени плочи, наградите „Грами“, „Американ Мюзик Ауърд“. Свидетелства за значимостта на музиката, която бе създал.