Имаше и десетина снимки: „Девъстейшън“ вчера и днес, Брайън с други певци, музиканти, политици, които е подкрепял, знаменитости. Между тях се виждаше поставена в рамка снимка на Ема и на Дарън, седнали на пейка в малко заливче, засмени и огрени от слънце. Бе създал и тях двамата.
Двадесет години се стопиха за миг и той отново седеше на тревата, заслушан в смеха на децата си.
— Мислех, че всичко това е минало. — Потърка с пръсти очите си. — Не искам Бев да разбере, не още. Аз ще й кажа, когато реша, че моментът е подходящ.
— Това е ваше право. Исках да знаете, че ще възобновя следствието.
— И вие ли като баща си се посвещавате на работата си?
— Бих се радвал, ако мислите така.
Брайън кимна. Каквото и да е било замислено в онази ужасна нощ преди две десетилетия, все пак трябва да бъде изяснено. Но той имаше и друго дете.
— А Ема? Отново ли ще я разпитвате?
— Ще й спестя всичко, което мога.
— Бев мисли, че сте влюбен в нея.
— Да. Ще се оженя за нея, веднага щом е готова.
Брайън почувства непоносима жажда и извади сок.
— Не исках да се увлича по Дру поради съвсем глупави причини. Често съм се питал дали аз не я подтикнах. Ако не бях се противопоставил, дали щеше да изчака?
— Латимър е искал само вас и онова, което можете да направите за него. Аз искам само Ема. И винаги ще я искам.
Брайън въздъхна и седна отново.
— Тя е най-вярната и най-красива част от живота ми. Нещо, което съм направил, без да се замислям, се оказа невероятно добро. — Със същата усмивка като на Ема той погледна към Майкъл. — В деня, когато Ема ви доведе в отвратителната къща на П.М. в Бевърли Хилс, си помислих: „Това момче ще ми я отнеме.“ И се ядосах. Изглежда, че повечето ирландци са пияници, поети или пророци. Аз имах шанса да бъда и трите.
— Мога да я направя щастлива.
— Доверявам се на думата ви. — Вдигна отново писмото.
— Важно е да откриете кой уби сина ми, но е важно да направите и Ема щастлива.
— Татко, П.М. и Анабел са тук с бебето. О, съжалявам. — Ема спря на вратата. — Не знаех, че си дошъл тук, Майкъл.
— Когато се върнах, ти беше на пазар. — Той се изправи, взе писмото от Брайън и го пъхна в джоба си.
— Случило ли се е нещо?
— Не. — Брайън заобиколи бюрото, за да я целуне. — Подложих на разпит Майкъл. Изглежда, че има сериозни намерения към дъщеря ми.
Тя се усмихна, готова да повярва, но видя очите на баща си.
— Какво има?
— Вече ти казах. — Обгърна с ръка раменете й и се опита да я изведе, но тя се обърна към Майкъл.
— Не искам да ме лъжете.
— Аз наистина имам сериозни намерения към дъщеря му — отвърна й Майкъл.
— Може ли да видя плика, който е в джоба ти? — попита го тя.
— Да, но предпочитам да е по-късно.
— Татко, би ли ни оставил сами.
— Ема…
— Моля те.
Той се поколеба, но излезе от стаята.
— Аз ти вярвам, Майкъл. Ако ми кажеш, че единственото нещо, за което сте говорили с татко в тази стая, е била връзката ни — ще ти повярвам.
Не би могъл да я излъже.
— Не, не е всичко, за което говорихме. Ще седнеш ли?
Разбра, че ще бъде нещо неприятно и стисна ръцете си в скута, както не бе правила от ученическите си години. Вместо да говори, Майкъл измъкна плика от джоба си и й го подаде.
Побиха я студени тръпки, когато видя името на подателя. „Послание от мъртвата“ — помисли си тя. Отвори писмото и мълчаливо го прочете.
Толкова много приличаше на баща си: израза на лицето, тъгата в очите й, спокойствието, с което четеше писмото. Преди да заговори, тя го сгъна и му го върна.
— Това ли е причината да си в Лондон?
— Да.
Очите й, потъмнели от мъка, срещнаха неговите.
— Мислех, че не можеш да стоиш далеч от мен.
— Не мога.
Тя наведе глава.
— Вярваш ли на писмото?
— Не е моя работа да вярвам — каза той внимателно. — Аз просто го разследвам.
— Аз му вярвам. — Ема внезапно си спомни Джейн, изправена на прага на мръсната къща, с лице, потъмняло от злоба и огорчение. — Тя е искала само да нарани татко. Искала е да го накара да страда. Още си спомням начина, по който го погледна, когато той ме взе със себе си. Наистина бях почти бебе, но помня.
Пое рязко дъх.
— Как е възможно едновременно да обичаш и да мразиш като нея? Толкова силна ненавист, че да вземеш участие в убийството на едно малко момче? Минали са двадесет години, а тя все още е искала да го накара да страда.
Той се наведе към нея и взе плика, който лежеше в скута й.
— Може би е така, но може и да е започнала нещо, което ще ни помогне да открием кой го е убил и защо.
— Аз знам. — Затвори очи. — Скрито е някъде дълбоко в мен, но аз знам. Този път ще го изровя.