Обзе го страх, след това и гняв.
— Трябваше да ме оставиш да я убия преди години.
— Тогава не беше необходимо. — Другият мъж сви рамене и отпи от скоча си. — Но сега може да се наложи.
— Нямам намерение да си цапам ръцете на този етап, старче. Ти се заеми с нея.
— Аз се оправих с Джейн. — Гласът му беше спокоен и студен. — В момента само ще наблюдаваме Ема. Ако започне да си спомня, ще бъде твой ред.
— Съгласен. Не защото ми нареждаш, а защото й го дължа.
— Мистър Блекпуул, ще ми дадете ли автограф? Сложи на масата запалката си и се усмихна на закръглената млада червенокоса жена.
— Разбира се, мила. С удоволствие.
Глава 41
От прозореца на хола Ема гледаше как новогодишният сняг се топи по живия плет.
— Майкъл иска да се омъжа за него.
Кетрин я погледна.
— Какво чувстваш?
Ема едва не се изсмя. Типичен въпрос на лекар към пациент.
— Чувствам много неща, но изненадата не е между тях. Знаех, че ще ми направи предложение. Когато сме заедно, вярвам, че можем да създадем дом, семейство. Това, което винаги съм искала.
— Обичаш ли го?
— О, да. — В това поне бе сигурна. — Обичам го.
— Но се страхуваш от женитбата?
— След всичко, което преживях.
— Как изглежда Майкъл, сравнен с Дру?
— В какъв смисъл?
Кетрин само разтвори ръце.
— И двамата са мъже. Привлекателни, решителни мъже.
— Нещо друго?
Ема се разходи из стаята. Къщата беше празна. Както бе решено, всеки следобед в три часа тя оставаше сама, за да разговаря с Кетрин. Нямаше намерение да говори за Майкъл днес, а за кошмарите.
— Не, нищо. Не бих могла да ги сравнявам. Дру беше равнодушен, не обичаше хората. Интересуваше се от някого само ако имаше полза. Не бе почтен. Беше хитър. Понякога ми се струваше романтичен.
— А Майкъл?
— Той обича. Хората, работата си, семейството си. Почтеността просто е част от него. Дори не допусках, че ще поискам да съм отново с мъж. Да правя секс. Когато се любихме с Майкъл, за пръв път изпитах удоволствие.
— Когато се отнася за Дру, го наричаш „да правиш секс“, с Майкъл — „да се любиш“.
— Така ли? — Ема спря и отправи към Кетрин една от редките си усмивки. В главата й изплува спомен — Джоно, седнал на леглото в стаята й в Мартиника. „Когато е с някого, когото обичаш, то е почти свещено.“ — Не предполагах, че ще е необходимо степенуване, за да се разреши проблемът.
— Не. — Доволна, Кетрин се облегна върху възглавниците. — Удобно ли се чувстваш физически с Майкъл?
— Не. Но е прекрасен вид неудобство.
— Възбуждащо ли е?
— Да. Но аз не се чувствам способна да… започна първа.
— Искаш ли?
— Не знам. Мисля, че се страхувам да не сбъркам нещо.
— В какъв смисъл?
Ема вдигна безпомощно ръце, после ги отпусна.
— Не съм сигурна, страхувам се да не направя нещо, което да го раздразни, или… — Рязко се обърна към прозореца. — Не мога да се освободя от Дру и от нещата, които ми е казвал — колко съм глупава и неопитна в леглото. — Ненавиждаше се, че все още му позволява да държи под властта си част от живота й.
— Замисляла ли си се, че ако си била неадекватна в леглото, то това се е дължало на партньора и на обстоятелствата?
— Да. Тук горе. — Ема докосна с пръст слепоочието си. — Знам, че не съм студена. Но се страхувам, че ще разваля всичко с Майкъл. — Спря, вдигна една кристална пирамидка и загледа как цветовете се пречупват през нея. — И кошмарите. Сега се страхувам от Дру така, както се страхувах, когато беше жив. Мисля си, че ако по някакъв начин го изхвърля от сънищата си, залича лицето и гласа му от съзнанието си, ще мога да направя и следващата стъпка към Майкъл.
— Това ли искаш?
— Разбира се, че го искам. Да не мислиш, че ми е приятно непрекъснато да очаквам наказание?
— За какво?
— Че не съм направила достатъчно бързо онова, което е искал, или съм го направила погрешно… — Развълнувана, постави долу кристала и скръсти ръце на гърдите си. — Че не нося подходяща дреха, че съм влюбена в Майкъл. — Започна отново да се разхожда. — Той разбра, щом ни видя заедно на изложбата. — Затова ме би. Накара ме да обещая, че никога няма да видя отново Майкъл и след това продължи да ме бие. Знаел е, че няма да удържа на обещанието си.
— Думите, които е изтръгнал насила от теб, не са обещание.
Ема поклати глава, отхвърляйки логиката.
— Важното е, че аз се опитах да го спазя, но не можах и сега той ме наказва.
Седна на стола.
— Излъгах — продължи тя почти на себе си. — Излъгах Дру и себе си.