— Здравей.
— Здравей. — Целуна я отново. — Радвам се, че те виждам.
— Надявам се, че не си чакал много.
— До момента от около единадесет години. — Той тръгна към изхода.
— Няма ли да ме пуснеш на земята?
— Нямам намерение. Как пътува?
— Добре. Засмя се и го целуна по бузата. — Майкъл не можеш да ме носиш през цялото летище.
— Няма забрана за това. Проверил съм. Предполагам, че имаш и багаж.
— Да, имам.
— Държиш ли веднага да го вземеш?
— Не особено.
Два часа по-късно те бяха в леглото й с голяма купа сладолед.
— Преди да те срещна, никога не съм имала навик да ям в леглото. Двете с Мариан се запасявахме с шоколад „Хърши“ в стаята ни в училище. Понякога си хапвахме от него леглото, но това беше като връх на падението.
— Винаги съм си представял, че момичетата вмъкват момчета в стаите си.
— Не, само шоколад. — Тя притвори очи. — Само си мечтаехме за момчета. През цялото време си говорехме за секс, завиждахме на всяко от момичетата, което се хвалеше, че вече го е направила. — Отвори очи и му се усмихна. — По-хубаво е, отколкото съм си го представяла.
— Ако разрешиш да се преместя, бихме могли да се по-упражним още доста.
Той я гледаше изпитателно. „Очаква отговор“ — помисли си Ема. А тя не знаеше какво да му каже.
— Не съм решила дали ще задържа тази къща, или ще потърся друга. — Беше вярно, но и двамата знаеха, че това не е отговор. — Необходимо ми е помещение за студио и лаборатория. Мисля да си намеря жилище, където бих могла да имам всичко това.
— Тук в Лос Анджелис?
— Да. — Сети се за Ню Йорк. Той никога вече няма да е неин дом. — Предпочитам да започна тук.
— Добре.
Сложи купата настрана, сигурна, че той не подозира какво има предвид под започване.
— Необходимо ли е да се концентрирам, за да се подготвя за друга изложба. Имам доста контакти тук и ще се опитам да ги използвам за книгата.
— Каква книга?
Тя погледна завивката и пое дълбоко дъх.
— Моята. Предадох я преди осемнадесет месеца. За „Девъстейшън“. Ранни фотографии — от детството ми до последното турне, на което бях с татко. На два пъти бе отложена, заради… заради онова, което се случи. Но трябва да излезе след около шест месеца. — Погледна към прозореца. От морето се беше надигнал вятър и беше донесъл дъжд. — Имам идеята за друга. Издателят изглежда заинтересован.
— Защо не си ми казала? — Преди да измисли извинение, той обхвана с ръце лицето й и я целуна. — И всичко, което имаме, за да я ознаменуваме, е бутилка минерална вода. Ох!
Почти се беше успокоила и с възклицанието накрая отново се стегна.
— Какво?
— Майка ми ще ме убие, ако първият ти автограф не е за нея.
„Това беше всичко — помисли си тя. — Няма изисквания, няма въпроси, няма критика.“
— Издателят ми иска да направя обиколка. Това означава доста пътуване за няколко седмици.
— Ще успея ли да те видя в шоуто на Фил Донахю?
— Аз… не знам. Те се занимават с всичко. Казах им, че ще бъда на разположение през месеца, след като излезе книгата.
Тонът й го накара да я погледне изненадано.
— Това проверка ли е, Ема? Да не би да очакваш от мен скандали, защото имаш собствен живот?
— Може би.
— Съжалявам, че ще те разочаровам. — Понечи да стане, но тя сложи ръка на рамото му.
— Недей. Съжалявам, че се държа така с теб. Не е почтено. Разбирам, че не трябва да правя сравнения, но не мога.
— Опитай се — отвърна й той и посегна към цигарите си.
— По дяволите, Майкъл, той е всичко, с което мога да сравнявам. Никога не съм живяла с друг мъж, никога не съм спала с друг мъж. Искаш от мен да се правя, че тази част от живота ми не съществува. Че никога не съм се оставила да бъда използвана или наранявана. Предполага се, че съм забравила, че съм се възстановила и че ще продължа, така че ти можеш да поемеш грижата за мен. Всеки мъж, който е имал значение за мен, е искал да ме командва, защото съм много слаба или глупава, или беззащитна, за да мога сама да решавам.
— Престани.
Но тя стана и започна да кръстосва стаята.
— През целия си живот са ме тикала в ъгъла, все за мое добро. Баща ми искаше да забравя за Дарън, да не мисля за него, да не си спомням за него. Не трябваше да се тревожа за неговия собствен живот. След това Дру пое грижата за всичко. Много съм била наивна, за да се оправям сама с парите си, с приятелите си, с работата си. И толкова свикнах да ми се показва посоката, че просто си вървях. Сега пък се предполага, че съм забравила всичко, просто съм забравила и ти попадаш точно навреме, за да съм отново под протекция.
— Заради това ли мислиш, че съм тук?
— А не си ли? — Обърна се тя.