— След това просто си тръгнал. Докато полицейските коли стигнат, той си тръгнал. Когато пристигнахме с Маккарти… — Не можеше да й го опише, не на нея. Не дори на себе си. — Почнахме да търсим колата и я намерихме два блока по-нататък. Той беше наблизо, ядеше обяда си в парка. Седеше си на пейката в проклетия парк и си ядеше сандвича на дъжда. Дори не се обезпокои, когато се приближихме. Вдигна револвера и пъхна цевта в устата си. Така че никога няма да разберем защо го е направил.
— Съжалявам. — Не можеше да измисли нищо друго. — Толкова съжалявам.
— От нас се очаква помощ, по дяволите! Шест умрели деца и нищо не може да се направи. Нито да го спреш, нито да го уличиш. Можеш само да си тръгнеш и да се опиташ да се убедиш, че нищо не би могъл да направиш.
— Но ти не си, си отишъл — прошепна тя. — Ето защо ти си помогнал, Майкъл. — Тя се отдръпна и се вгледа в лицето му. — Ти не си могъл да попречиш на това. Не искам да кажа, че не бива да скърбиш за нещо, което не си могъл да предотвратиш, защото тогава не би бил ти.
— С това не се свиква. — Опря челото си в нейното. — Чудех се защо баща ми понякога след работа се заключваше в стаята. В такива случаи чувах как с часове разговарят с майка ми.
— Говори с мен.
Той я привлече по-близко. Беше толкова топла, толкова крехка.
— Нуждая се от теб, Ема. Не трябваше да се връщам тук след този инцидент, но не можех да остана сам.
— Този път ти се държиш за мен. — Тя вдигна устни към неговите. Отговори й с такава страстна, почти отчаяна целувка. Ако се нуждаеше да изпепели отчаянието в страстта, тя бе готова.
Пое инициативата. Привлече го към себе си, ръцете й го възбуждаха, а устата й настояваше. По-рано той винаги я любеше нежно, спокойно. Но сега не беше необходимо. Ако страстта му е мрачна и нейната ще е такава. Ако желанието му е настойчиво — нейното ще му отговори.
Този път тя ще прогони демоните му.
Притисна се към него. Дръпна хавлиената кърпа настрана. Изпита удоволствие, почувствала как тялото му потръпва и се напряга от ласките й. Без колебание, без страх, без съмнения. За да достави удоволствие на него, както и на себе си, тя бавно заописва окръжност с върха на пръстите си.
Кожата му блестеше под светлината на лампата и тя изпита силно желание да я докосва с устни.
Усети непозната досега мощ, която разтърси цялото й тяло.
Майкъл имаше чувството, че се разтапя от допира й. Опита се да отвърне на ласките й, но тя се отдръпна. „Почакай, сякаш му казваше, остави ме да те любя.“ Сплела пръсти с неговите, тя зацелува цялото му тяло. Струваше му се, че жарките й устни изгарят плътта му.
Чуваше барабаненето на дъжда по прозорците. В полумрака виждаше дългите руси коси, разпилени върху раменете. Сините й бездънни очи се впериха в неговите.
Привлече я към себе си. Обзет от безумно желание, напразно се опита да разкопчее блузата й. Искаше да я види, да я почувства.
Тя впи зъби в рамото му, когато тънката материя се разкъса. Това беше насилие без бруталност. Поривът в него предизвикваше буря в нея. За пръв път в живота си откри, че мъжът и жената са равни в любовта.
Докато продължи да я съблича, тя изстена от удоволствие. Цял живот е очаквала да бъде желана така.
Този път той не беше нежен и тя се отдаде на страстта си. Когато впи пръсти в бедрата й, тя разбра, че той не я мисли за деликатна, крехка, нуждаеща се от закрила. Когато името й се изтръгна от устните му, я обзе безкрайно щастие.
Застана над него, изви се назад и го прие в себе си. Тялото й се разтърси от удоволствие. Отново преплете пръсти с неговите и му се отдаде.
Обезумял, той жадно впи устни в нейните.
Дълги и гъвкави, краката й се увиха около него. Очите й бяха отворени, впити в неговите. Устните й потръпваха и тя нежно се усмихна.
Това беше последното, което видя, преди да потъне в бездната на страстта.
Глава 43
Ема се дразнеше, че продължава да се оглежда неспокойно. Беше изминала почти седмица, откакто се бе настанила отново в къщата на брега — откакто Майкъл и Конрой се бяха преместили при нея. Понякога си казваше, че това е като репетиция за бъдещето, в което започваше да вярва. Да живее с Майкъл, да дели леглото и времето си с него. Не се чувстваше като в капан. Чувстваше се най-после… нормално. Бе щастлива.
Ема не можеше да се освободи от усещането, че е следена. Опитваше се да преодолее това чувство. Казваше си, че е някой репортер или фотограф.
Не можеха да засегнат нея или онова, което създаваха с Майкъл.
Но когато беше сама, държеше вратите заключени, а Конрой — наблизо.
Непрекъснато си повтаряше, че това е плод на нейното въображение. Обаче продължаваше да наблюдава, да чака. Дори когато се разходи по „Родио Драйв“, чувстваше напрежение отзад във врата си.