Бяха се изкачили високо зад сцената. Хвана косата й и здраво я уви около китката си.
— Ако викаш, ще те застрелям.
Объркан, продължаваше да я дърпа със себе си. Налага се да помисли. Тя се спъна и докато той я изправяше, успя да измъкне карфицата от жакета си и да я пусне. Пит съзря товарния асансьор и я заблъска към него. Време, трябваше му време.
А толкова лесно би могло да стане. В тъмното, докато траеше объркването, щеше да успее да стигне до нея. Таблетките, които смяташе да я накара да вземе насила, все още бяха в джоба му. Лесно, чисто, тихо.
Но не стана лесно. Както и първия път.
— Защо? — Ема се отпусна на пода, прилошаваше й. — Защо постъпи така с Дарън?
Пот се стичаше от него.
— Изобщо нищо нямаше да му се случи. Никой нямаше да пострада. Необходимо бе за рекламата на групата.
Тя поклати глава неразбиращо.
— Какво?
— Майка ти ми даде идеята. — Гледаше я. Въобще няма да му създаде трудности. Пребледняла е до смърт. Винаги е страдала от височината — самолети, асансьори. Погледна към копчетата на таблото. Защо не се бе сетил досега?
Долу започваше откриването. „Шоуто трябва да продължи“ — помисли си той. Илюзията е първостепенен закон на нашето време. Докато милиони хора в цялата страна гледат как записната индустрия се самовъзхвалява, няколко объркани пазители на реда търсят Ема зад кулисите. Там горе ще има време да мисли, и да планира действията си.
Тя почувства, че асансьорът потрепери, подскочи и спря.
— За какво говориш?
— За Джейн — тя постоянно ме притискаше за повече пари. Заплашваше ме, че ще разкаже една или друга история на пресата. В началото се тревожех, докато почнах да разбирам, че вдигането на шум около теб предизвиква бум в продажбата на плочи, — Той се опита да я изправи — отпусната от гаденето и лепкава от ледената пот. Повлече я нагоре по друго стълбище.
Трябва да го накара да продължи да говори. Ема потисна гаденето и страха. Бев успя да избяга с бебето. Някой ще тръгне да я търси.
Сега виковете й не го тревожеха. Може да си крещи с всичка сила — никой няма да я чуе. Отвори една врата и я избута на покрива. Вятърът я блъсна в лицето, развя косата й и проясни съзнанието й.
— Говорихме за Дарън. — Гледаше го в очите и се отдръпна назад. Слънцето още светеше. Питаше се как е възможно да е ден, когато прекара толкова време на тъмно. — Искам да разбера защо… Тя се опря на ниския парапет, след това се олюля, зашеметена от височината. Стисна зъби и погледна отново към него. — Кажи ми защо беше в стаята на Дарън?
Можеше да си позволи да й даде отсрочка. На себе си — също. За миг почти бе изгубил контрол, но сега си го възвръщаше. Ще намери изход.
— Всичко вървеше идеално известно време. След това започна да става скучно. Имахме и някои вътрешни проблеми в групата. Нуждаеха се от нещо, което да ги разтърси. При мен дойде Джейн с Блекпуул. Искаше да го направя звезда, по-голяма звезда от Брайън. Искаше ми наркотик. Накрая се напи. — Махна неопределено с ръка. — Във всеки случай тя предложи решение. Обмислихме как да отвлечем Дарън. Пресата щеше да го глътне като топъл хляб. Много съчувствие — много продажби. Групата щеше да се обедини. Блекпуул и Джейн щяха да задържат парите и всички щяха да останат доволни.
Височината вече въобще не я плашеше, нито пистолетът. С развяна от вятъра коса на фона на залязващото слънце тя го загледа.
— Искаш да кажеш, че брат ми е бил убит, за да се продадат повече плочи?
— Беше случайност. Блекпуул се оказа несръчен. Ти влезе. Нещастно стечение на обстоятелствата.
— Нещастно стечение… — Тогава тя закрещя — високо и продължително — и се нахвърли върху него.
Глава 45
Когато Майкъл се втурна зад кулисите, всичко беше в хаос. В залата гърмяха аплодисменти при обявяването на новите награди.
— Къде е тя?
— Той я отвлече.. — Бев беше увиснала на рамото на Брайън. Още не можеше да си поеме дъх. — Имаше пистолет. Задържа го, докато се измъкна с бебето и потърся помощ. Пит — каза тя, все още замаяна. — Пит беше.
— Няма и две минути — каза му Брайън. — Охраната е вече след него.
— Отцепи сградата — изкрещя Майкъл към Маккарти. — Позвъни за повече подкрепления! Ще трябва да търсим етаж по етаж.
Измъкна оръжието си и хукна по коридора. Значката му само блесна в очите на униформената охрана.
— Този етаж е охраняван. Не е излизал от сцената нито сам, нито с нея. Предполагам, че я е повел някъде нагоре. Трябват ми двама души. — Върна се обратно и започна да се изкачва. Чуваше музиката зад себе си. Дланите му бяха мокри. Когато направи първия завой по стълбището, той се огледа. При звука на стъпките след себе си се обърна и изруга. Видя четиримата мъже. — Веднага слезте долу.