— Тя е и наша — заяви Брайън.
— Нямам време за спорове. — Майкъл се наведе и откри карфицата-феникс заедно с парченце сребриста материя, останала в закопчалката. — На Ема ли е това?
— Носеше го тази вечер — отговори му Джоно. — Аз й го бях подарил.
Погледна към асансьора, след това пъхна карфицата в джоба си.
— Запазила е самообладание — измърмори той. — Затворете този участък — Извика към охраната. — И продължете нагоре етаж по етаж. — Натисна копчето на асансьора и се втренчи в светещите цифри над вратата. — Кажете на Маккарти, че я е качил на покрива. — Заслушан в шума на асансьора, започна да се моли.
— Идваме с теб — заяви баща й.
— Това е работа на полицията.
— Това е лично — поправи го Брайън. — Винаги е било лична работа. Ако той й стори нещо, аз ще го убия.
Майкъл хвърли мрачен поглед към четиримата мъже над него.
— Ще трябва да се наредите на опашка.
Питър блъсна назад Ема и тя падна. Той се опитваше да си поеме дъх.
— Съпротивата ти е излишна. Не искам да ти причинявам болка повече от необходимото, Ема.
— Той беше бебе. — Помъчи се да се изправи. — Помниш ли, беше купил за раждането му сребърна купичка, на която бе изписано името му. За първия му рожден ден нае пони за партито.
— Аз го обичах.
— Ти го уби.
— Никога не съм посягал на него. Блекпуул беше груб и се паникьоса. Никога не съм искал да сторя зло на момчето.
Тя рязко отхвърли от лицето си разрошената от вятъра коса.
— Искал си просто да използваш — него и страха, и болката на баща ми за някаква проклета реклама. Ох, сега разбирам — добави тя. — „Синът на Брайън Макавой задигнат от люлката. Рокзвезда плаща кралски откуп, за да спаси любимото си дете.“ Нали това си имал предвид? Много шум в пресата и по телевизията. Репортери се тълпят пред входа, за да чуят изявленията на ужасените родители. А после, когато детето се върне, всичко се повтаря отново. Но той не се върна никога, нали?
— Случилото се е трагично…
— Не ми говори за трагедия. — Забравила за страха си, тя се обърна. Знаеше, че пистолетът е насочен към нея, но това бе без значение. След толкова години най-после си спомни, но почувства само някаква празнина. По-лошото, много по-лошото беше, че разбра безсмислеността на всичко. — Ти беше там, на погребението, с всички нас, със сведени очи, с тържествена физиономия. А през цялото време си гонил целта си. За нещастие момчето умря, но това привлече пресата, нали? — Тя се обърна. — А ти продаде още от проклетите си плочи.
— Посветил съм им почти половината от живота си. — Пит пое дъх. — Аз ги формирах и моделирах, аз сключих договорите, изслушвах проблемите им. Разрешавах ги. Кой мислиш, че им осигури всичко, до което стигнаха? Кой им помагаше да не бъдат изиграни от звукозаписните компании с процентите за авторски права? Кой се бори, за да достигнат върха?
Когато направи стъпка към него, той размаха пистолета и тя спря — наистина й се искаше да живее.
— Мислиш ли, че си им бил необходим? — изсъска му тя. — Наистина ли мислиш, че си бил от някакво значение?
— Аз ги създадох.
— Не. Те, те създадоха.
Не отговори и бръкна в джоба си.
— Да става каквото ще. Дори това, което се случи тази вечер, не ще заличи легендата. Брайън и Джоно са най-вероятните победители за песен на годината. С малко повече късмет групата ще спечели още няколко — за най-добро изпълнение, за рок и за най-добър албум. Сетих се и за още нещо — ти да връчваш наградите. Дъщерята на Брайън и вдовицата на Дру Латимър. Трагедиите се купуват — каза той. — Тази вечер ще има още една. — Подаде й двете таблетки. — Вземи ги. Много са силни. Ще стане по-лесно.
Тя се загледа в очите му.
— Няма да те улесня.
— Много добре. — Пусна ги обратно в джоба. — Падането ще е много дълго, Ема. — Сграбчи я и я задържа до себе си на парапета. — Когато пльоснеш там долу, аз спокойно ще си слизам. Вече съм измислил какво ще кажа. Дошъл съм да те видя как си. В това време е угаснало осветлението и ти си се изплашила до смърт и си хукнала нагоре. Опитал съм се да те спася, но ти си изпаднала в истерия. Винаги си се обвинявала за смъртта на брат си. И накрая не си издържала. — Сграбчи я и я надвеси от парапета. Един от гребените й падна надолу. — Ти единствена знаеш кой е виновен за смъртта на брат ти и ще отнесеш тайната в гроба. — Ема заби ноктите си в него. За миг той загуби равновесие и я пусна. Сетне я сграбчи през кръста и понечи да я хвърли.
Загуби опора, олюля се, след това успя да го отблъсне. Зави й се свят и тя изкрещя.