— Да. Така е. Нали нямаш нищо против да вечеряме утре всички заедно?
— Не. — Тази вечер мислеше само за нея: как изглежда, как ухае, как се усмихва! Не го интересуваше какво ще стане утре. — Ема, ела тук. — Той разтвори ръцете си. Когато тя се хвърли в прегръдката му, той разбра, че повече няма да я изпусне. Мислеше си, че се е успокоил през изминалите часове. Но сега отново го обземаше ярост. Та почти я бе загубил.
— Недей — прошепна тя. — Свърши се. Този път наистина свърши.
— Мълчи. — Повдигна лицето й към своето, като че ли да се убеди, че е невредима и негова. — Ако той беше…
— Не можа. Ти спаси живота ми.
— Да. — Той се дръпна и пъхна ръце в джобовете си. — Ако ще трябва да ми благодариш, ще можеш ли по-набързо?
— Нямахме много голям шанс да говорим.
— Съжалявам, че не можах да се върна с теб.
— Разбрах. Може би така стана по-добре — и двамата да се успокоим.
— Не съм в състояние да се отпусна. — Все още я виждаше как се люлее върху парапета. Закрачи нервно из стаята. — И така, как мина денят ти?
Тя се засмя. Всичко ще е наред. Всичко ще е идеално.
— Превъзходно. А твоят?
Сви рамене и продължи да се разхожда, като вдигаше и оставяше разни дреболии.
— Ема, знам, че си уморена.
— Не, не съм.
— А и моментът не е подходящ.
— Защо не? — Засмя се отново.
Той се обърна. Толкова е красива в дългата блестяща рокля. Огънят в камината хвърляше леки отблясъци в косата й, осветяваше лицето й.
— Обичам те. Винаги съм те обичал. Никога не сме имали достатъчно време за себе си. Иска ми се да ти обещая, че сега ще бъде различно. — Вдигна една кристална пеперуда, след това я остави. — Но не мога.
— Майкъл, единственото, което искам, си ти.
Младият мъж въздъхна дълбоко и извади кутийка от джоба си.
— Купих го преди месеци. Исках да ти го подаря за Коледа, но не бях сигурен, че тогава би го приела. Представях си, че ще стане по традиционния начин — с вечеря на свещи, музика и всичко останало. — Усмихна се и обърна кутийката в ръката си. — Предполагам, че е малко късно да се придържам към традицията.
— Ще ми го подариш ли?
Той й го подаде и кимна.
— Бих искала да кажа нещо, преди да го отворя. — Вгледа се внимателно в лицето му. — Ако това се беше случило преди пет-шест години, нямаше да оценя нито него, нито теб.
Ръцете й бяха неспокойни. Въздъхна развълнувано, докато се опитваше да отвори капака.
— О, Майкъл! — Вдигна поглед от пръстена, — Прекрасен е.
— Трябва да си абсолютно сигурна — каза й той. — Вземеш ли го — край.
Щеше да се задуши от смях.
— Това е най-романтичното предложение, за което може да си мечтае една жена.
— Толкова пъти вече съм ти предлагал. — Целуна я нежно. — Никой няма да те обича повече от мен. Ще ти го доказвам през целия си живот.
— Хубав е. — Стисна очи, за да спре напиращите сълзи. — Много е хубав. — Извади пръстена от кутийката и го разгледа. — Защо три кръга? — попита тя, като прокара пръст по диамантите, образуващи три преплетени окръжности.
— Един за твоя живот, един за моя. — Майкъл го взе и го сложи на пръста й. — И един за живота, който ще създадем заедно.
Ема кимна, след това протегна ръце към него.
— Да започнем от третия кръг, Майкъл.