— Записах се в онези програми за момичета, изпаднали в беда. Мислех си да я оставя, нали разбираш — за осиновяване. След като я родих, не можех — толкова приличаше на теб. Казах си, че ако я изоставя, ти ще откриеш и ще се ядосаш. Боях се, че няма да се върнеш при мене. — Разплака се. Сълзите размазаха тежкия й грим. Той се притесни, защото беше искрена. — Знаех, че ще се върнеш, Брайън. Започнаха да пускат песните ти по радиото, виждах плакати в магазините за плочи. Започваше да се издигаш. Винаги съм била сигурна в тебе, но, Господи, никога не съм предполагала, че ще станеш толкова голяма звезда. Почнах да мисля…
— Обзалагам се, че си мислила — измърмори Джоно.
— Започнах да мисля — процеди тя през зъби, — че ще се зарадваш на детето. Отидох на последния ти адрес, научих, че си се преместил, но никой не ми каза къде. Мислех за теб всеки ден. Виж! — Тя посочи снимките, налепени по стените на апартамента. — Изрязвах и събирах всичко, което можех да намеря за теб.
Той ги заразглежда. Стомахът му се сви.
— Господи!
— Обадих се на компанията, с която записваш и дори отидох там, но те се отнесоха с мен като с нищожество. Казах им, че съм майка на дъщеричката на Брайън Макавой, но те ме изхвърлиха — премълча, разбира се, че беше пила и че се нахвърли върху секретарката. — Започнах да чета за вас двамата с Бевърли Уилсън и се отчаях. Знам, че тя не би могла да означава нещо за теб след всичко, което е имало между нас. Реших, че трябва да говоря с теб по някакъв начин.
— Не е най-добрият начин да се обаждаш в апартамента на Бев с маниакалните си бълнувания.
— Трябваше да говоря с теб, да те накарам да ме изслушаш. Не знаеш, Бри, какво е да се измъчваш как да платиш наема и дали ще има достатъчно пари за храна. Не можех да си купувам хубави дрехи, нито да излизам.
— Пари ли искаш?
Поколеба се само за миг.
— Искам теб, Бри. Винаги съм те искала.
Джоно изтръска цигарата си над едно изкуствено цвете.
— Знаеш ли, Бри, твърде много се говори за това дете, но аз не виждам никаква следа от него. — Той стана и с привичен жест отметна назад лъскавата си черна грива. — Готови ли сме за тръгване?
Джейн му хвърли злобен поглед.
— Ема е в спалнята. Няма да пусна цялата ви група там. Това засяга само Брайън и мен.
Джоно се усмихна подигравателно.
— Винаги си била най-добра в спалнята, нали, сладурче? — Те се изгледаха с неприкрито отвращение, което винаги бяха изпитвали един към друг. — Бри, тя беше първокласна проститутка някога, но сега е посредствена. Ще ставаме ли?
— Мръсен педераст! — Джейн се хвърли върху него, преди Брайън да успее да я сграбчи през кръста. — Та ти не би знаел какво да правиш, ако някоя жена те ощипе по оная работа.
Той продължи да се усмихва, но погледът му стана леден.
— Искаш ли да опиташ, скъпа?
— Винаги съм разчитал на теб, Джоно, за да вървят нещата гладко — измърмори Брайън, докато се мъчеше да задържи извиващата се в ръцете му жена. — Нали каза, че това е работа между двама ни, тогава да продължим. Ще хвърля поглед на момичето.
— Без тях двамата — изсъска тя към Джоно, а той сви рамене и запали нова цигара. — Само ти.
— Добре. Чакайте тук. — Той продължаваше да я държи за ръката, докато стигнаха до спалнята. Тя беше празна. — Омръзна ми играта ти, Джейн.
— Тя се крие. Многото хора са я смутили, това е. Ема! Ела тук веднага! — Коленичи до леглото, след това се изправи, за да потърси в тесния шкаф. — Сигурно е в клозета. — Втурна се навън и отвори някаква врата в коридора.
— Брайън. — Джоно се обади от кухнята. — Тук има нещо, което може би искаш да видиш. — Той вдигна чаша към Джейн. — Нямаш нищо против да пийна, нали, сладурче? Бутилката беше отворена. — Посочи с палеца на свободната си ръка към шкафа под мивката.
Тук вонята на алкохол, боклук, мухлясали парцали беше по-силна. Обувките на Брайън залепваха, докато вървеше към шкафа. Наведе се, отвори вратата и надникна вътре. Момиченцето се бе свило в ъгъла. Русата му коса падаше в очите, то стискаше нещо черно до гърдите си. Почувства, че му прилошава.
— Здравей.
Ема зарови лице в мъхестата черна топка, която държеше.
— Мръсно, малко зверче! Ще те науча да не се криеш от мен. — Джейн понечи да я сграбчи, но погледът на Брайън я спря. Той протегна ръка и се усмихна отново.
— Мисля, че няма да мога да се побера там при теб. Би ли излязла за малко? — Видя, че тя наднича иззад скръстените си ръце. — Никой няма да ти причини нищо лошо.
„Има такъв хубав глас — помисли си детето, — мек и приятен като музика.“ Непознатият се усмихваше. На светлината, проникваща през прозореца на кухнята, гъстата му руса коса блестеше. „Също като на ангел“ — каза си то, засмя се изпълзя навън.