Новата й рокля беше изцапана. Меката й бебешка коса беше влажна от капещата мивка. Засмя се, показвайки белите си зъбки с крив резец. Брайън си помисли, че и той има такъв зъб. В левия ъгъл на устата й се появи трапчинка, също като неговата. Очите й бяха дълбоки и сини като неговите.
— Бях я облякла толкова добре. — Сега в гласа на Джейн се долавяше хленчене. От миризмата на джин изпитваше жажда, но се боеше да си налее. — Предупредих я да не се цапа. Нали те предупредих, Ема! Ей сега ще я измия. — Тя стисна така здраво ръката на Ема, че детето подскочи.
— Остави я.
— Само щях…
— Остави я — повтори Брайън бавно и заплашително. Ако престанеше да я гледа, Ема щеше да се скрие отново под мивката, Неговото дете! В този момент можеше само да се взира в нея със замаяна глава и стомах, свит на топка. — Здравей, Ема! — Дочу мелодичния му глас, в който бяха влюбени толкова много жени. — Какво държиш!
— Чарли. Кученцето ми. — Тя му подаде играчката, за да я разгледа.
— Много е хубав. — Имаше желание да я докосне, да я погали по лицето, но се въздържа. — Знаеш ли кой съм аз?
— От снимките. — Беше твърде малка, за да прикрива чувствата си. Протегна ръка и докосна лицето му. — Хубав!
Джоно се засмя и отпи от чашата си.
— Типично женска реакция.
Без да му обръща внимание, Брайън подръпна влажните й къдрици.
— Ти също си хубава.
Бърбореше й безсмислици, докато я наблюдаваше. Коленете му омекнаха, а стомахът му се свиваше и отпускаше, като че отмерваше ритъм. Трапчинката й се задълбочи, когато се засмя. Толкова приличаше на него. Дали му харесваше, или не, тя беше негова дъщеря. Невъзможно бе да отрече.
Той стана и се обърна към Пит.
— Да тръгваме за репетиция.
— Нима вече си отивате? — Джейн се втурна и прегради пътя им. — Просто така? Трябва само да я погледнеш, за да разбереш истината.
— Разбрал съм я. — Обзе го чувство на вина, когато Ема започна да се промъква обратно към шкафа. — Трябва ми време да помисля.
— Не, не! Ти напусна и по-рано така. Мислиш само за себе си, както винаги. Кое е най-доброто за Брайън, кое е най-доброто за кариерата на Брайън. Няма да ти позволя отново да ме изоставиш. — Беше почти стигнала до вратата, когато тя сграбчи детето и изтича след него. — Ако си отидеш, ще се самоубия.
Той спря и я погледна. Рефренът беше познат. Можеше да напише музика по него.
— Не можеш да ме изнудиш.
— Ще убия и нея! — Отчаяна, тя изкрещя заплахата и млъкна, докато го наблюдаваше. Притисна още по-силно Ема и момиченцето закрещя.
Той почувства, че го обзема паника, докато писъците на детето, писъците на неговото дете отекваха в стаята.
— Пусни я, Джейн. Причиняваш й болка.
— Какво те е грижа? — Тя вече плачеше, гласът й се издигаше по-високо и по-високо, за да надвика дъщеря си. — Нали си отиваш?
— Не. Необходимо ми е малко време, за да помисля.
— Имаш предвид време, през което твоят сутеньор мениджър ще съчини някаква история. — Дишаше тежко и стискаше здраво в ръце борещата се Ема. — Този път няма да се измъкнеш, Брайън.
Ръцете му се свиха в юмруци.
— Пусни я!
— Ще я убия — изрече го по-спокойно, обмисляйки следващата заплаха. — Ще й прережа гърлото, заклевам се, а после и моето! Как ще живееш след това, Брайън?
— Блъфира — промърмори Джоно, но дланите му се изпотиха.
— Нямам нищо за губене. Мислиш ли, че ми се живее така. Да отглеждам копеле съвсем сама, да понасям клюките на съседите. Да не мога да изляза и да се забавлявам. Помисли си, Бри, помисли какво ще пишат във вестниците, когато им разкажа историята. Ще им разкажа всичко и след това ще убия и нея, и себе си.
— Мис Палмър. — Питър вдигна успокоително ръка. — Давам ви дума, че ще се споразумеем.
— Нека Джоно да заведе Ема в кухнята, Джейн. Ще поговорим. — Брайън предпазливо пристъпи към нея. — Ще постигнем най-доброто споразумение за всички.
— Искам само да се върнеш.
— Не съм си тръгнал. — Той наблюдаваше напрегнато как ръцете й се отпускат. — Ще поговорим. — Кимна на Джоно. — Ще поговорим за всичко. Защо не седнем?
Джоно колебливо пое момиченцето от майка му. По природа чистоплътен, той се намръщи малко на мръсотията, която беше насъбрала под мивката, но я отнесе в кухнята. Когато тя продължи да плаче, той седна заедно с нея и я погали по главата.
— Хайде, сладурче, престани. Джоно няма да позволи да ти се случи нищо лошо. — Подруса я на коляното, опитвайки се да си представи как би постъпила майка му. — Искаш ли бисквита?