— Пишка ми се — прошепна Ема.
— О, добре…
Бев отмести бретона от очите си. Ако не й беше толкова тъжно, навярно щеше да се засмее.
— Ще я заведа.
Но момиченцето се вкопчи по-здраво в Брайън.
— Още не е свикнала с теб. — Когато влезе в тоалетната, хвърли към Бев безпомощен поглед и затвори вратата. — Ти… — Гласът му пресекна, когато Ема свали гащичките си и седна.
— Няма да си намокря гащите — заяви тя. — Мама казва, че само глупавите и лоши момичета го правят.
— Ти си голямо момиче — отвърна той, сподавяйки нов изблик на гняв. — Много хубаво и умно.
Тя вдигна сама гащичките си и се обърна към баща си.
— Ти ще гледаш ли телевизия?
— След малко. Трябва да поговоря с Бев. Тя е много добра — добави той, като я повдигна до мивката. — Живеем заедно.
Ема си поигра с водата.
— А бие ли?
— Не. — Брайън я прегърна. — Обещавам, че никой няма да те бие вече.
Разкъсван от противоречиви чувства, я заведе в хола с удобен диван и голям телевизор. Включи го, избра някаква детска програма и каза:
— Скоро ще се върна.
Проследи го с поглед, докато излезе и се успокои, щом видя, че оставя вратата отворена.
— Може би е по-добре да влезем тук. — Бев посочи към салона. Седна отново на пода и започна да рови из мострите. — Изглежда, че Джейн не е лъгала.
— Детето е от мен.
— Вижда се, Бри. Толкова много прилича на теб, че изтръпвам. — Почувства, че не може да сдържи сълзите си и се мразеше за това.
— О, Господи, Бев!
— Не, недей — спря го тя, когато той понечи да я прегърне.
— Трябва ми една минута. Все пак това е шок за мен.
— И за мен също. — запали цигара и дръпна дълбоко. — Ти знаеш защо скъсах с Джейн.
— Каза ми, че си се чувствал като че ли ще те изяде жив.
— Тя беше неуравновесена. Дори когото бяхме деца тя не беше с всичкия си.
Бев нямаше сили да го погледне. Напомни си, че е настоявала той да се види с Джейн отново, за да установи истината за детето. Скръстила ръце в скута си, тя се взираше в мраморната камина.
— Познаваш я отдавна.
— Беше първото момиче, с което спах. Едва навършил тринадесет. — Уморено потърка очи, опитвайки се да прогони неприятните спомени. — Когато се напиеше, баща ми изпадаше в страшна ярост. Аз се криех в мазето. Един ден Джейн беше там, като че ли ме чакаше. Преди да се усетя, тя беше отгоре ми.
— Не влизай в подробности, Бри.
— Искам да знаеш. — Дръпна от цигарата и бавно изпусна дима. — Изглежда, че двамата с Джейн имаме еднаква съдба. В дома й непрекъснато се вдигаха скандали. Парите никога не стигаха. И когато започнах да се интересувам от музика, престанах да й обръщам внимание. Тя се побърка. Непрекъснато ме заплашваше, че ще се самоубие. Започнах да я отбягвам. Малко след като сформирахме групата, по времето, когато работехме толкова усилено, за да успеем, тя се появи отново. Предполагам, че продължих връзката си с нея по инерция. Най, вече, защото бях глупак.
Бев подсмъркна и се усмихна.
— Все още си такъв.
— Да. Ние живяхме заедно почти година. Накрая започна да се държи безобразно. Създаваше интриги между мен и момчетата. Идваше по време на репетициите, правеше сцени. Дори в клуба се нахвърли върху момиче от публиката. След безобразията плачеше и се молеше да й простя. Положението ставаше нетърпимо. Когато скъсах с нея, ме заплаши, че ще се самоубие. Тъкмо се бяхме хванали с Пит и направихме турне във Франция и Германия. Той подготвяше първия ни договор за плоча. Напуснахме Лондон и я забравих. Не подозирах, че е бременна, Бев. Не бях се сещал за Джейн повече от три години. Ако можех да се върна назад… — Той млъкна, мислейки за детето в съседната стая, С кривото зъбче и трапчинката. — Не знам какво бих направил.
Бев обхвана коленете си. Тя беше практична жена от добро семейство. Все още й беше трудно да разбере бедността и болката, въпреки че точно това я бе привлякло към Брайън.
— Мисля, че е по-добре да помислиш какво ще правиш сега.
— Вече съм го направил. — Той смачка цигарата в старинната порцеланова купа. Бев дори не му направи забележка.
— Какво си направил, Бри?
— Взех Ема. Тя е моя. Ще живее с мен.
— Разбирам. — Взе цигара. Заради бременността беше скъсала с пиенето и редките дрогирания, но с цигарите беше по-трудно. — Не ти ли хрумна, че трябваше да го обсъдим? Доколкото знам, след няколко дни ще се оженим.
— И ще го направим. — Хвана я за раменете, разтърсвайки я. Уплаши се, че както много други и тя ще го изостави. — По дяволите, Бев, исках да говоря с теб. Не можех. — Пусна я, скочи на крака и изрита мострите. — Отидох в мръсния апартамент с единственото намерение да заплаша Джейн, ако не престане да ни тормози. Тя си беше същата: ту заплашваше, ту се молеше. Каза ми, че Ема е в спалнята, но не беше там. Тя се криеше. — Той притисна с длани очите си. — Господи, Бев, детето се беше свило под мивката като подплашено животинче.