Обхваната от ужас, тя се разтрепери и изпоти. От устата й се изтръгна висок вопъл. После изпълзя от леглото, затича се и падна в коридора. Нещо се счупи.
Просната на пода, вкопчена в кучето, очакваше най-лошото.
Лампите светнаха. Чу гласове и отново се уплаши. Бързо допълзя до стената и замръзна, когато видя парчетата порцелан от счупената ваза.
Ще я бият. Ще я изгонят. Ще я затворят в тъмна стая.
— Ема? — Все още замаян от съня и от цигарата с марихуана, изпушена, преди да се люби с Бев, Брайън тръгна към нея. Сви се готова за удара. — Добре ли си?
— Те я счупиха — каза тя, надявайки се да се спаси.
— Те?
— Страшните същества! Мама ги изпрати да ме вземат.
— О, Ема! — Опря бузата си до нейната.
— Брайън, какво… — Бев се спусна към тях, като завързваше халата си. Видя какво е останало от любимата й дрезденска ваза, въздъхна леко и тръгна към тях, избягвайки парчетата. — Порязала ли се е?
— Не е. По-скоро е уплашена.
— Дай да погледна. — Ръката на момиченцето беше стисната в юмрук. — Ема! — Гласът й беше строг, но не злобен. Ема вдигна предпазливо глава. — Удари ли се?
Все още нащрек, детето посочи коляното си. Върху тениската имаше няколко капки кръв. Бев я повдигна. Показа се дълга, но повърхностна драскотина. Помисли си, че повечето деца биха заплакали. А може би Ема не плачеше, защото драскотината беше нищо в сравнение със синините, които беше видял Брайън. Машинално Бев наведе главата си, за да целуне удареното. Когато видя, че детето зяпна от учудване, сърцето й беше спечелено.
— Всичко е наред, миличко, ще се погрижим за тебе! — Тя я вдигна и нежно я целуна.
— В тъмното се крият страшни същества — прошепна момиченцето.
— Татко ще ги изгони навън. Нали, Бри?
Ирландската му кръв, а може би и наркотикът, го накара да се просълзи при вида на любимата жена, прегърнала детето му.
— Разбира се. Ще ги накълцам на парчета и ще ги изхвърля.
— След това ще е добре да събереш и тези парчета — каза Бев.
Ема прекара нощта, първата от новия си живот, сгушена между баща си и Бев в голямото месингово легло.
Глава 3
Вече девет дни Ема сядаше в нишата на големия еркерен прозорец и гледаше навън. Взираше се към градината с полюшващи се камбанки и кандилки и към дългата алея. И чакаше.
Синините избледняваха, но тя дори не забелязваше. Все още никой в голямата къща не я биеше. Всеки ден приятелите на баща й, които идваха и си отиваха от къщата, й носеха бонбони и кукли.
Всичко това беше много странно за нея. Къпеха я всеки ден, дори когато не беше изцапана и я обличаха в чисти дрехи. Никой не я наричаше „глупаво бебе“, защото се страхувала от тъмното. Всяка нощ лампата с розовия абажур светеше в стаята й. А стените бяха с тапети на розички. Чудовищата едва ли щяха да идват в новата й стая.
Страхуваше се да обикне новия си дом, защото знаеше, че мама скоро ще дойде, за да я отведе.
Бяха ходили с хубавата кола на Бев да пазаруват в един голям приятно ухаещ магазин, където продаваха красиви дрехи. Бев й купи толкова много неща. Момиченцето хареса най-много розовата рокля от органдин с пола на волани. Когато на сватбата на татко и Бев я облякоха в нея, тя се почувства като принцеса. Беше обута с черни лачени обувки с каишки и бели чорапогащи. И никой не й се скара, когато изцапа коленете си.
Сватбата се стори странна и тържествена на Ема. Всички бяха навън в градината, а слънцето се опитваше да се промъкне през облаците. Един от мъжете, когото всички наричаха Стиви, носеше бяла риза и леко увиснали панталони. Тананикаше си, докато настройваше лъскавата бяла китара. Реши, че е ангел, но когато каза на Джоно, той се засмя.
Бев беше с венец върху главата си и широка шарена рокля. Ема си помисли, че тя е най-красивата жена на света. И за пръв път през краткия си живот почувства истинска завист. Питаше се какво е да си красива, да си голяма и да стоиш до татко. Тогава никога няма да се страхува и да гладува, а също като в любимите приказки на Брайън ще бъде щастлива до края на живота си.
Когато заваля, гостите влязоха вътре, за да опитат тортата и шампанското. Момчетата от състава свиреха на китари, а хората пееха и се смееха. Къщата беше пълна с красиви жени с къси поли или свободни памучни рокли. Някои я заговаряха, други я погалваха, но повечето от тях не й обръщаха внимание.