— Късмет и толкоз.
Кръмп се плесна отново по бедрото и се наведе към мен. Дъхаше на човек, пийнал уиски, а след това смукал сен-сен. Беше толкова близо до мен, че забелязах червените жилки в очите му.
— Внимавай, Марлоу! — гласът му издаваше, че едва се сдържа. — Много внимавай.
Усмихнах се вежливо.
— Значи ние сме тъпи полицаи — продължи Кръмп, все тъй долепен до мен, — а ти умното, богато, частно ченге знаеш неща, за които ние и представа си нямаме.
— Не съм богат — поясних аз. — Жена ми е богата.
Кръмп продължи, все едно че нищо не съм казал.
— Само че съобразихме да си зададем въпроса, дали пък не съществува връзка между двата трупа. И дали не разправяш едно на ченгетата в Лос Анжелос, а на нас друго. Лейтенант Оулз например, толкова силно си зададе тези въпроси, че си направи труда да пристигне чак тук, след като му се обадихме и го известихме, че сме имали удоволствието да разговаряме с теб.
Оулз се беше облегнал на отсрещната стена, нахлупил шапка до очите, кръстосал ръце пред гърдите.
— И нека попитаме също така — обади се гой, — докато Кръмп не ми е изкарал и на мен ума, какво търсиш на Уестърн и Сънсет в три и половина през нощта с Ейнджъл Виктор, която случайно се оказва съпруга на главния заподозрян в убийството на Лола Фейтфул.
— Ако не ми даде задоволителни отговори — намеси се Кръмп, — няма да мине само с едно сплашване.
И изгледа кръвнишки Оулз, след което прехвърли същия поглед върху мен.
— Ако убедиш този смрадлив лешояд Да не се завира в лицето ми — обърнах се към Оулз, — може и да поговорим.
Все тъй наведен към мен, Кръмп ме плесна с каиша отстрани по коляното. Болката прониза крака ми и в двете посоки и стигна до слабините. Кракът ми моментално запулсира. От ъгъла на устата му се проточи тютюнева лига.
— Смрадлив лешояд, значи! — изсъска той.
Все тъй облегнат с кръстосани ръце на стената, Оулз произнесе спокойно:
— Прибери бича, Кръмп.
Кръмп се изправи и го изгледа убийствено:
— Върви по дяволите! Той е мой затворник!
Оулз измъкна една от почти невидимите си пури, пъхна я в уста и запали. Сетне се отлепи от стената, прекоси разхлабено стаята и застана точно пред Кръмп с лице, почти опряно в неговото. Докато говореше, от устата му излизаше пушек.
— Или ще разкараш бича — произнесе тихо и кротко, — или ще го прекарам през зъбите ти.
Кръмп политна леко назад, като че ли някой го бутна. Около миг и двамата мълчаха, все тъй почти долепени един до друг. Кръмп пръв не издържа:
— О, по дяволите!
И като скри каиша в задния си джоб, рязко се обърна и напусна стаята. Оулз се усмихна, като че ли само той беше чул някакъв виц, и се върна на предишното си място, да подпира стената.
— Дай сега да поговорим като хората, Марлоу. Спокойно, за никъде не бързаме. Цялата нощ е пред нас. Фокс ще представлява Ривърсайд.
Извадих цигара, запалих и вдишах дълбоко дима. Може би беше време да се разтоваря, да им разкажа онова, което не им беше известно, да ги пусна да се оправят, а аз да се прибера у дома и да си пийна няколко гимлета в компанията на жена си. Щом разберат, че Лес е дължал на Липи пари, че Лес е също така Лари с когото Лола се е карала, преди да свърши като труп в неговото студио, всичко ще си дойде на мястото. Лари ще се разкара, Мюриъл ще остане пак сама, а Ейнджъл с големите очи и сладката усмивка…
— Липи имаше двама телохранители, които му ходеха по петите — казах. — Който го е пречукал, първо е трябвало с тях да се справи.
Оулз нито помръдна, нито се обади.
— Според мен е жена — продължих. — Първо калибърът на пистолета, второ близостта. Липи е бил обърнат с гръб. Скочът беше върху бюфета, явно се е канел да пийне. Но чашата е само една. Може да е имал любовна среща, която е свършила зле.
Оулз свали шапка и я хвана за периферията, отпуснал ръка покрай тялото. Пуретата беше все тъй в устата му, но той заговори без да я вади:
— И ние разбираме от тези работи, Марлоу. Можем да си направим изводите и без теб.
Свих рамене.
— Това е единственото, с което разполагам, Бърни.
Той взе да се потупва с шапката по бедрото, измъкна пурата, избута с език парче тютюн изпод горната си устна и го изплю предпазливо в ъгъла на стаята.
— Да откриеш два трупа за една седмица може да е случайно, но за трийсет и две години полицейска работа за пръв път попадам на чак такова съвпадение.
Не намерих какво да кажа. Затова премълчах.
— Ние полицаите никак не обичаме съвпаденията, Марлоу. Те наникъде не водят. Да вярваш в тях е все едно да вярваш в задънени улици. А ченгетата мразят задънените улици, Марлоу.