Ейнджъл беше на верандата, впила очи в брега. На чинийка до нея съхнеше препечена филийка, а чаят в чашата беше почернял от киснещата се вътре торбичка с провесено етикетче. Седеше в люлеещ се стол, обвила с ръце вирнатите нагоре колене, върху които подпираше брадичка. Столът леко помръдваше, но тя не се люлееше.
— Няма го — каза, щом ме видя.
— Него ли чакаш?
— Да. Не отидох на работа. Не съм в състояние. Трябва да съм тук, в случай че се появи.
— Изгубих му следите. Вече не е там, където го оставих.
Столът помръдна, но Ейнджъл нищо не каза.
Шумът на прибоя, притъпен от пясъка, ме притискаше в гръб. По брега сновяха хора. По-нагоре огромен багер разчистваше дюните, освобождаваше терен за ново игрище.
— Той е мекотело, нищожество, Ейнджъл. Не те заслужава.
— Обичам го — каза тя и сви рамене.
Столът отново се люшна, после застина.
Мислех си за Мюриъл, за лицето й, измито от всякакви чувства, но тъй наранено. Погледнах Ейнджъл. Ще прости ли и това — другата жена? Господи, та тук става дума за втора съпруга! Този непрокопсаник имаше две жени, и двете луди по него! А аз в най-скоро време нямаше да имам нито една.
— Според теб къде може да бъде?
Поклащане на главата.
— Знам само, че ще се върне. Рано или късно.
— Аз вече не съм убеден, Ейнджъл, че той не е убил Липи.
— Изключено.
— А ако е убил Липи, нищо чудно да е убил и Лола.
Тя само поклати повторно глава — мрачно, без да откъсва очи от брега.
Друго нямаше какво да кажа. Ако е убил Лола и е избягал с моя помощ, бях вътре за убийството на Липи колкото и самият той. Усмихнах й се накриво и си тръгнах. Хвърлих един поглед назад — продължаваше да седи неподвижно, загледана в океана.
Отидох да навестя Бърни Оулз. Беше си в килийката. Празно бюро с телефон, въртящ се стол, шапка, окачена за кука на вратата.
— Харлан Потър ли ти спаси кожата? Или издълба тунел?
— Потър — отвърнах.
— Бас ловя, че той и щерка му са примрели от радост.
— Трябваше да им правим изкуствено дишане.
Седнах на простия дървен стол срещу бюрото му. По стените нямаше картини, писмени похвали в рамки, нито дори прозорец. Оулз беше убил, доколкото знам, поне девет души, някои от тях — както са си мислели, че го държат на мушката. А ето, че кабинетът му беше безличен като келнер.
— Не ми изглеждаш добре, Марлоу. Сякаш нито си спал, нито си ял като хората.
— Лес Валънтайн и Лари Виктор са едно и също лице.
Той седеше килнал стола назад, единият крак, подпрян на извадено чекмедже. Свали обаче крака, завъртя се в стола и стъпи здраво на пода, с двата крака.
— Това сигурно ли е? — Виждах как предъвква новината. — Не бяха ли женени и двамата?
— Бяха.
— От колко време знаеш?
— Отпреди убийството на Лола Фейтфул.
— Ако ни беше казал, Липшулц можеше да е жив.
— Прав си.
Оулз се размърда в стола, сплете пръсти на тила и пак опря крак на чекмеджето.
— Пустинникът Марлоу — рече. — Зоркото око на кинозвездите.
Премълчах. Бях си го докарал с честен труд.
— Не смяташ ли, че този път кри картите, докато стана твърде късно? Че заради теб очистиха човек? Липи си го просеше повече от всеки, ако питаш мен, но този път можеше и да отърве кожата.
— Никой не заслужава такъв край, Бърни.
— Ами да, защо не пролееш някоя сълза? И докато ревеш, би ли ми обяснил защо ни държа досега в неведение?
— Защото не мислех, че е той.
— Не си мислил… Кой те е назначил да вземаш такива решения? Та това е полицейска работа, момчето ми!
— Той е несретник и мухльо, но жена му е прелестно момиче, което го боготвори.
— За коя жена става дума?
Свих рамене.
— Ще стигна и дотам. Все още не съм сигурен, че е той, но трябва да призная, че колкото повече се замислям…
— Значи се завираш между шамарите заради случаен човек, само защото има прелестна женичка?
— Изглеждаха толкова щастливи, Бърни. А това е рядко явление. И си рекох, че ако го докопате, ще го хвърлите в пандиза преди адвокатът му да успее да си отвори чантата.
— Знаеш, че не съм такъв човек, Марлоу.
— Знам, Бърни, но знам също, че няма да обърнеш гръб на удобен случай като този. Скарал се с жертвата малко преди да я убият, миналото му, меко казано, не е безупречно…
Обърнах длани нагоре и разперих ръце.
— Според бармана, скандалът с Лола избухнал, след като тя му показала някаква снимка. Да знаеш нещо по въпроса?
— Лари държеше папка със снимки на голи жени. Открих ги, докато претърсвах студиото.
— Сега ги няма. Чии бяха снимките?
— На разни жени, в предизвикателни пози. От онези, за които преди двайсет и пет години можеха да се вземат доста пари.