— Не съм толкоз малък.
— За твое сведение, лешояд такъв, няма да ти дам и долар за тези снимки. Защото и толкова не струват. Разпрати ги по списанията, ако щеш, разлепи ги по автобусните спирки, хич не ми пука. Подобни снимки от трийсет години вече никому не правят впечатление.
— Значи и на Лари не са му носели голяма печалба.
— Колкото ще донесат на теб, нищожество!
Тя извади дълга цигара в пастелен цвят и запали с прозрачна запалка — да се вижда колко газ остава.
— Все пак се е опитал да те изнудва — настоях аз.
— Опита, как да не опита. Всички мръсници го правят, те друго не знаят.
— А ти прати ли го по дяволите?
— Не аз, Томи.
— А може би е придружил изпращането с още нещо? Сондра сви рамене.
— Имаш късмет, че Томи не е тук.
— Да, миналия път едва отървах кожата.
На лицето й пролича, че няма спомен за миналия път.
— В твоята къща — опитах се да й припомня. — Питах те за Лес Валънтайн.
— Бях къркана.
— И още как. Дори ми предложи да ти правя компания, и не само в къркането.
Може би се сети за какво става дума, но с нищо не се издаде. Никакъв признак на смущение. Само каза:
— Томи никак не ги обича тези работи. — От тона й не личеше много да я интересува какво обича или мрази Томи. — Е, Марлоу, всъщност какво искаш? Или и ти си от онези, дето си правят кефа, като гледат снимки на голи жени?
— Любимо занимание. Само че този път се опитвам да науча нещо за Лари Виктор.
— Лари ли? От къде на къде?
— Разследвам един случай.
— Не ме ли шантажираш?
— Не бих се осмелил. Какво знаеш за Лари?
— Завършен мръсник. Правеше долнопробни снимки, с които не можеше да си изкара и хляба, та прибягваше до порнография за специализирани списания. Мнозина от нас му позираха в началото, когато още се опитвахме да стъпим на крака, да ни забележат. Свали много от момичетата, имаше изпипан подход. Ако ме питаш, така и не можах да си обясня големия му успех — носеше перука и ръцете му бяха постоянно потни. Обаче… — тя сви рамене — за всеки влак си има пътници.
— Значи е пазел екземпляри от снимките — в случай че някоя от вас успее като модел, а след това се е опитвал да ви изнудва.
— Също и ако някое момиче пробие на екрана. Студиите винаги са се тревожели за ренометата си. Предполагам, че онези, които постигнаха нещо в киното, са плащали скъпо и прескъпо.
— Значи бизнесът си е доходен. Продава всяка снимка по два пъти, при това втория път иска майка си и баща си.
— Все едно да стискаш акции, чиято стойност непрестанно расте — усмихна се Сондра, дръпна от цигарата, задържа пушека в белите си дробове и го изпусна бавно през усмивката си. — Само дето времената се промениха. Вече на никого не му пука за такива снимки и бизнесът на Лари угасна.
— Времето го е изиграло. Като файтонджиите. Ти знаеш ли, че се е оженил?
— Отдавна съм му изгубила следите — още като се измъкнах от неговото блато.
— А познаваш ли фотограф на име Лес Валънтайн?
— Не.
— Мюриъл Валънтайн? Или Мюриъл Блакстоун? Може би Ейнджъл Виктор?
Докато изреждах имената, Сондра клатеше отрицателно глава.
— Случайно да помниш негови приятели от едно време?
Тя се изсмя.
— Приятели ли каза? Не съм забелязала. Движеше се изключително в женска компания. — Тя пак поклати глава. Така и не проумях какво му харесваха.
— Никакви имена ли не помниш?
Сондра всмукна пушек и го издуха на кълбо.
— Не. Не помня.
— А случайно да имаш представа къде е сега?
— Това ли е цялата работа? Значи е изчезнал? — Кимнах. — Не. Нямам представа.
Продължавах да държа снимката. Подадох й я, тя взе и я погледна.
— Едно време бях голяма работа — каза замислено.
— И сега си голяма работа.
Тя се усмихна.
— Благодаря.
Тръгнах към вратата.
— Марлоу!
Обърнах се, с ръка върху дръжката.
— Спомням си гостуването ти онзи ден с най-големи подробности.
— Аз също.
Тя се усмихна.
— Предложението си остава в сила.
— Благодаря.
Дарих я с поразяващата си усмивка и излязох.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Върнах се по „Уестуд“, оттам покрай университета излязох на „Сънсет“ и потеглих на изток.
Почти не познавах Лари Виктор, но вече ми призляваше от него. Бракът ми закъса, ченгетата се състезаваха кой пръв да ме опандизи, Клейтън Блакстоун и Еди Гарсия ме причакваха зад ъгъла и всичко, което продължавах да научавам за Лари Виктор, ме караше да се питам за какъв дявол си надявам примката заради него. Може пък да е убил Лола и да е имал дори глупостта да го стори в собственото си студио. Може да е убил и Липи й да се окаже далеч по-хладнокръвен и закоравял, отколкото го мислех. Но ако е толкова тъп, та да убие Лола в студиото си, след като се е скарал с нея на публично място, ще му стигне ли умът да премахне двама телохранители, както си пият с Липи питието, а Липи дори зяпа през прозореца?