Станах да донеса втората чаша от умивалника, след което налях и в двете, и то доста. Той сграбчи своята и изгълта половината, преди да я остави върху писалището, но без да я изпусне от ръка. Извадих си лулата и взех да я тъпча с тютюн. Той отпи отново, а аз му долях. Запалих и опитах уискито от втората си чаша.
— Добре си се подредил тук — забеляза той.
— Щеше да е добре, ако бях плъх. За какво дойде?
— Не се изфуквай. Много си е добра кантората. Може да е скромна, но то другото е само показ. Бил си в студиото ми и знаеш колко е семпло, а добра работа ми върши. Има си бюро, кантонерка, какво още му трябва на човек? — Сръбна и се облегна назад, в очакване алкохолът да го отпусне. — Да знаеш, от добра реколта е!
Продължих да чакам. Знаех, че известно време ще бръщолеви глупости, ала по челото му бе изписано, че се нуждае от моята помощ. Трябва съвсем да е закъсал, за да се обади на Линда. Пресегна се към цигарите.
— Нали не възразяваш?
Поклатих глава. Той запали, всмукна, отпи, преглътна, издиша бавно дима.
— Ченгетата сигурно са още по дирите ми.
— Да. Както и аз.
— Не съм я убил. Щом като ми помогна да се измъкна, значи ми вярваш.
— Направих го главно заради Ейнджъл.
— Заради Ейнджъл?
— Казах ти вече — изглеждахте толкова щастливи. Много лесно се ловя на такава въдица.
— При теб, изглежда, не са потръгнали нещата, щом си се върнал пак тук.
Запуфках с лулата.
— Нали продължаваш да ми вярваш, че не съм я убил?
— Вече на нищо не вярвам. А за Липи какво ще кажеш?
— Липи?
— Да, Липи. Ти ли го уби?
— Липи? Липи е убит?
— Сега ли чуваш?
— Ами да! Кой да ми каже? Цяла седмица не съм се прибирал в Спрингс.
— Тогава откъде знаеш, че е убит през последната седмица?
— Господи, нищо не знам! Току-що научавам, но веднага предположих, че в Пудъл Спрингс всички за това говорят.
— Хм.
— Никого не съм убил, Марлоу. Ти си единственият, с когото мога да разговарям, пред когото мога да разкрия картите си.
— Както стори, когато те оставих пред къщата на Мюриъл. Обеща да стоиш там, докато те потърся.
— Знам, излъгах те, избягах. Но разбери, нямах друг изход, трябваше да се махна. Нямаш представа каква жена е — парите й, баща й, какво иска, какво съм принуден да върша… Направо се задушавах там!
Бръкнах в чекмеджето и извадих една от снимките на Мюриъл Валънтайн. Показах му я отдалеч.
— Нещо да ми кажеш?
— Господи! Откъде я имаш?
— Нали това е снимката, която Лола размахваше в бара преди да я убият?
— Ти къде я намери? Кажи де, къде?
— Дядо Коледа ми я донесе. Вместо подарък.
Той надигна чашата, после загаси цигарата в кръглия стъклен пепелник и без да пита се почерпи още една.
— Така се запознахме — рече.
— Позирала е за порнографски снимки?
— Много й допадаше. Всички в бизнеса я познаваха. Питай когото щеш. Богатска щерка с перверзни наклонности. Пристига и иска да я снимат гола. При това — тук е най-интересното — държеше снимките да влязат в употреба, да се тиражират. Настояваше да се продават в специализираните книжарници. Искаше да е сигурно, че всеки мъж от улицата може да купи нейна снимка и да си я гледа.
— И ти побърза да й направиш предложение за женитба?
— Господи, Марлоу, не бъди толкова саркастичен!
— Опитвам се. Заведе ли я у дома да я представиш на Ейнджъл?
— По дяволите, разбери — това бе големият ми шанс в живота! Години бях карал на дребни подаяния и вече ми беше дошло до гуша! Та аз съм художник, а бях принуден да си изкарвам хляба с мръснишки снимки! Тази мацка бе фрашкана с пари, повече и от държавната хазна, и щяха да са мои, само с пръст да помръдна! Мислех за себе си, така е, но и за Ейнджъл. Тя заслужава да има каквото пожелае.
— И виж как си го получи.
— Марлоу, какво да правя? Ако ме докопат ченгетата, всичко ще излезе на бял свят.
— Щом като ти си правил тази нейна снимка, защо тя не знае, че си Лари Виктор?
— Тогава използувах името Валънтайн. Нали разбираш, нещо като псевдоним. Имах студио на Хайланд, близо до Мелроуз. Опитвах се да върша сериозна фотографска работа под собственото си име. Но щом се появи възможност да се оженя за нея, наех ново студио, под другото си име.
— За да не научи Ейнджъл.
— Да. Не исках и да чуе за Лес Валънтайн. Тя и без това нищо не знаеше.
— А майка ти знае ли кой си всъщност?
— Марлоу, никого не съм убил, но ако полицията ме пипне, всичко ще се разчуе. Ейнджъл ще научи, и Мюриъл…
— И баща й, който ще ти изпрати едно момче, Еди Гарсия се казва, дето хич не си поплюва, да те пита защо си оплескал така брачния живот на дъщеря му.
Извадих една от банкнотите, получени от тъст му по двуженска линия, и му я подадох.