— Помолих го да престане да ни безпокои, но той заяви, че бизнесът си е бизнес и ако пропадне такава голяма сума, шефът му щял жив да го одере и да окачи кожата му на вратата на казиното. Тогава му рекох, че не разполагам с толкова пари, но и по друг начин мога да изплатя дълга.
— Господи — почти беззвучно изстена Блакстоун.
Дъщеря му млъкна.
— Липи се е ухилил оттук до планината — довърших аз, — наредил е на главорезите да се разкарат по-надалеч, сипал си е скоч, попитал е: „Какво ще кажеш за гледката, рожбо…?“ И… — Аз стрелях с въображаем пищов с присвит палец и протегнат показалец.
— Той… щеше… всичко да ми развали — промърмори Мюриъл. Нищо ново не можех да чуя от нея.
Блакстоун не откъсваше поглед от щерка си. После се обърна, отиде при бюрото и се отпусна тежко в стола. Пъхна пурата в уста и дръпна няколко пъти, да провери дали още гори, облегна се назад и зяпна безмълвно дъщеря си. Но когато заприказва, установих, че говори на мен:
— Накарах Еди да провери що за стока е Лари Виктор. Да види каква е работата. — Помълча, загледан в пурата. — Знаеше ли, че е женен?
— Да. През цялото време го знаех.
— Но не сметна за необходимо да споменеш поне една дума, когато ми прибра петте стотачки?
— На този етап можех само да извадя очи, вместо да изпиша вежди.
— Какво говорите? — попита Мюриъл. — За… какво… става дума?
— Той е женен за друга, Мъфи — рече Блакстоун. — Човекът, заради когото си убила двама души, си има вече жена.
— Как… така… жена?
— Много просто — освен за теб е женен и за друга. Двуженец.
Тишината в стаята се сгъсти до избухване, като падаща звезда. Еди Гарсия имаше вид, като че ли ей-сега ще заспи, само дето очите му помръдваха морно от време на време.
— Това… не е… вярно — профъфли Мюриъл. — Не е… вярно…
Блакстоун ме гледаше.
— Искам да чуя какво възнамеряваш да правиш, Марлоу.
— Тя е убила двама души. Не мога да си свиркам и да се правя, че нищо не е станало.
— А аз не мога да допусна да лежи за две убийства.
Мюриъл се изправи, обърна се и внимателно, с две ръце остави чашата върху бара.
— Няма да стоя и да слушам глупостите ви — заяви тя. Гласът й бе паднал отново.
Блакстоун поклати глава.
— Добре, Мъфи. Сега си прекалено разстроена, успокой се и пак ще говорим.
— В очите ме гледате и лъжете — настоя тя. Гласът й продължи да идва от дълбочината на гърдите, почти басов, но дишаше често, на пресекулки. — Искате… да сложите край на женитбата ми. Започна да крачи бавно из стаята, с ръце в джобовете. Еди стоеше все тъй до вратата, като на пост пред мавзолей. — Ти няма да допуснеш… някой освен теб да ме има. Никога… Ти… винаги ми разваляш… работите…
— Мъфи!
В гласа на Блакстоун проблесна острие.
Внезапно тя се обърна. Ръцете й изскочиха едновременно от джобовете, в дясната лъсна пистолетът. Стисна я с лявата, приклекна в позата си на стрелец и вкара два куршума в челото на Блакстоун. Бях се полуизвърнал в стола, когато от слепоочието й бликна кръв и тежкият пукот на огромния магнъм на Еди Гарсия продра въздуха. Ударът почти я завъртя във въздуха и тя се строполи по лице на пода.
Проверих пулса и на двамата във все още резониращата тишина. Миризмата на кордит пълнеше ноздрите ми.
И двамата бяха мъртви. Гарсия продължаваше да стиска пистолета. Не беше мръднал от мястото си до вратата.
— Половин секунда — каза. — Закъснях само с половин секунда.
Мълчаливо кимнах.
— Преди десет години — додаде тихо, — щях да го спася. Ако те пипнат ченгетата, ще ти отровят живота, Еди.
— Няма да ме намерят.
— Все още си добър стрелец. Тя просто имаше преднина.
— Половин секунда — повтори той. — Само половин.
Сетне отвори вратата и изчезна.
Аз приближих бавно писалището, вдигнах слушалката и набрах номера, който знаех далеч по-добре, отколкото ми се искаше.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Следобедът преваляше, когато полицаите най-сетне ме оставиха на мира. Никак не Им се искаше, но нямаше за какво да ме опандизят, освен задето не ме бива като детектив. Докато карах покрай брега към Венис, се опитвах да си дам сметка, доколко не ме бива. Наближавах Санта Моника, когато реших, че лъжицата е прекалено голяма за устата ми и в края на краищата все тая дали ще се имам за добър или лош детектив.
Паркирах зад закусвалнята, където работеше Ейнджъл, влязох и й наредих:
— Кажи на шефа си, че имаш неотложна лична работа и тръгвай с мен.
Очите й се ококориха, но не ме попита нищо. След пет минути бяхме в олдса на път за Холивуд.